«SOS»

859


Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

Елисавета Багряна SOS

В този век на бетона, машините и радиото, на главоломните рушения и луди дирения, на хаоса и неизбистреното утре, в тази страна — праг между Изтока и Запада, кръговрат на войни и бедствия, дето хората живеят за кора хляб и педя земя, какво е нашата безполезна лирика, мои братя? — Жалкия вой на бездомните псета към луната… Така и ние ще издъхнем някоя нощ прокълнати и ще ни смете на утрото автоматичната метла, когато ранните петли пробудят градове и села… Но криви ли сме ние, че сме родени не вчера или утре — а днес, не под западните сини светлини на живака, не под екзотичните лъчи на тропика на Рака — а тук, дето всички ветрове платната ни надуват и се кръстосват разноцветни знамена? Криви ли сме, че в нашата балканска кръв плуват белите атоми на славянския сантиментализъм и червените — на примитивните татарски племена? Ето: ние сънуваме милионнотонните транзатлантически параходи и океанските пълноводия.                                 Тачим стоетажните нюйоркски небостъргачи. Мечтаем под песента на аеропланните перки, танцуваме в ритъма на запалените мотори, пред отворените предаватели вдъхновено говорим — и заспиваме под успокоителните „ОК“, идещи от австралийските колонии… Но в устата си усещаме още вкуса на дивия лов и аромата на горска мед. Душата ни се отваря в топлите нощи по сенокос, изпразненото ни сърце намира още мъка за изгубената любов, когато — друсани по неравния планински път, под едрите юлски звезди, сред светулките и пеещите щурци и уханията на зрелите полски треви — отиваме към шумящите балкански гори, към поваления селски плет, да излеем умората си в тихия бащин кът и скръбта си в топлия майчин скут… И ето защо казвам: — Ще умра доволна и без болка, ако успея, като жена и поетка, да разкрия пред света сърцето си, поне толкова, колкото младото жълто канарче в телената клетка над главата ми в ресторанта, в паузите, когато си почива джазбанда!…

Информация за текста

© Елисавета Багряна

Източник: [[|Словото]]

Набиране: Елена Николова

Издание: Елисавета Багряна. „Амазонка. Избрана лирика в два тома.“ „Български писател“. С. 1973

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2009-05-21 08:40:00

  • Реклама на сайте

    Комментарии к книге «SOS», Елисавета Багряна

    Всего 0 комментариев

    Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

    РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

    Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства