«Преследване на времето (Изкуството на свободата)»

Книгата, която държиш в ръцете си, любезни читателю, говори за «нещо», което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда «добре познато», съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва «да се съобразяваме», но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Впрочем, ние си мислим… «още преди да се замислим», че във времето не е заключена никаква загадка, че «всичко е ясно» и «безпроблемно», но така ли е това? Разбира се, не; когато ни запитат: «А що е време?», почти нищо не можем да кажем — мълчанието е нашият отговор. Това мълчание е многозначително, в него е скрит огромният човешки смисъл на това, което наричаме време. Моята книга, читателю, се опитва да предразположи нашето мълчание по отношение на времето да проговори. Когато мълчим, ние сме най-близо до себе си — не когато «бърборим» и се упойваме от словоохотливостта си. Затова ако нашето загадъчно мълчание за времето проговори, то тогава ще чуем най-важното, онова, което иначе никога няма да научим. Предлаганата книга се опитва да «погледне» в скритото «зад» мълчанието ни — за времето, живота, свободата…

Написаното не е просто философия или психология на времето в обичайния смисъл. То е по-скоро една човешка, т. е. разбираща, философия и психология, един човешки поглед, отправен към неразгаданото тайнство на времето, «взиране» в нас самите — там, където най-малко сме склонни да поглеждаме. Човекът, будният и пробуждащият се човек гледа на «обкръжаващото», на света и «нещата» в него, ала забравя да погледне тъкмо към гледащото: към самия себе си. Тази книга ни напомня онова, което често или непрекъснато забравяме.

Следващите по-долу редове не «вещаят»… самата истина, а са подтик към самостоятелното задълбочаване в нея. Една книга може само да помогне на даден човек в неговото «саморазбиране», в проясняването на самия себе си, но не може да го замени. Както и във всяко друго нещо на този свят, и тук можем да разчитаме единствено на себе си.