«Маската»

Тя съвсем не бе жена, с която би започнал връзка.

Джейс Ласитър се бе отпуснал тихо в удобния ратанов стол с висока облегалка и я наблюдаваше с присвити очи. Непознатата се бе настанила от другата страна на откритата тераса в заведението, близо до парапета. Облегалката на стола я закриваше отчасти, но личеше, че оглежда напрегнато и много нетърпеливо всички мъже, които влизат в бара, а след като й станеше ясно, че поредният клиент няма да седне на нейната маса, тя сякаш си отдъхваше.

Очевидно чакаше някого, помисли си Ласитър, и този някой беше мъж. Обзе го необяснимо притеснение. Дали ставаше въпрос просто за познат, или за някой по-специален мъж? Тук, на Сейнт Клер, тя бе на няколко хиляди километра от дома и отдалече й личеше, че не бе местна. Да не би да бе туристка, примамена на ваканция в Южния Пасифик, ала разочарована от услугите на туристическата агенция? Може би щеше да се окаже жена, уредила си тайна среща с любовник някъде в тропиците.

Май беше това. Сигурно затуй се оглеждаше така напрегнато, щом някой влезеше в „Змията“. Едва ли нещо друго би я накарало да влезе в бар, посещаван главно от местните, познат на малцина туристи, открили за пръв път Сейнт Клер. Така нещата се връзваха.

Защо ли това обяснение не му хареса?

Джейс сви презрително устни и посегна към чашата с ром. Подобни иронични гримаси съвсем не бяха в стила му. Не бяха типични за него и излишните движения. Джейс Ласитър създаваше впечатление на дебнещ звяр, присвил се в покоя, който на пръв поглед излъчваше.

Затова пък жената, седнала сама в бара, не успяваше да седи спокойно. Личеше, че бе напрегната, нервна и много уязвима.

Съвсем не бе от жените, с които би пожелал да легне. Защо тогава не успяваше да откъсне очи от нея?

Май бе останал прекалено дълго на Сейнт Клер. Хрумна му, че бе започнал да се размеква, но побърза да отхвърли тази мисъл. Не че бе прекарал твърде дълго време в тропиците, реши мрачно Джейс, просто бе останал прекалено дълго без жена. Отпи нова глътка ром.