«Наследството»

Той нямаше намерение толкова бързо да се добере до нея, но Онър Мейфийлд така улесняваше нещата, че щеше да бъде глупак, ако пропусне възможността. Хвърлянето на мрежа бе деликатна задача и едно от най-важните неща при нея бе да се избере началният момент, макар че, както изглеждаше, Онър сама щеше да предостави благоприятната възможност.

Константайн Ландри седеше в частната ложа, която гледаше към пистата „Санта Анита“. Стъпил небрежно върху преградата с крак, обут с ботуш, оставил на празното място до себе си японски слънчеви очила, той приличаше на влиятелен запалянковец по конни надбягвания, наел самостоятелна ложа.

Но вниманието му не бе привлечено от резултатите от второто надбягване, изписани на светлинното табло. Той гледаше с пресметлив поглед как една жена със златисто кестенява коса бързо мина по пътеката на трибуната зад него. Тя беше с много сериозно изражение и очевидно си бе поставила за цел да проследи луксозно облечен мъж, който бе на няколко метра от нея.

Може да го направя и демонстративно, помисли си Ландри, като пъргаво се изправи на крака. Първата нишка от мрежата чакаше да бъде опъната и ако не се лъжеше, това щеше да бъде много здраво въже за котва. По всичко изглеждаше, че на Онър Мейфийлд й предстоеше неприятност. Предпазването от нея му предоставяше удобния случай, какъвто му беше необходим.

Ландри беше свикнал да чака и да дебне подходящия момент. Ловците или бързо научаваха тези умения, или губеха. Ландри бе постигнал много в професията си. Той дълго време се бе занимавал с двунога плячка. Една ярко облечена беззащитна жена, която нямаше представа, че я преследват, изобщо не представляваше проблем. Необичайното беше някакво внезапно странно бушуване на кръвта, което усети.

Това не беше хладнокръвното напрежение, което човек чувства при лов, съвсем естествено за случая. Беше дълбоко туптящо чувство на очакване. И напълно неуместно. Той инстинктивно съзнаваше, че за подобна работа не би трябвало да изпитва такова чувство, но не бе в състояние да го потисне.