«Изборът»

— Обичам те, Травис. Прегръщай ме.

— Джулиана! — Травис Сойер чу собствения си приглушен вик, потръпвайки върху жената с огненочервена коса, която държеше в прегръдките си. Остатъкът от нажежената му до бяло страст се изразходва в ослепително вихрената буря на освобождаването. Той се загуби в прегръдките на любимата си, отдаден на огъня й, самият той ликуваше от победата си. Джулиана се притискаше в него с цялата си женска сила, докато накрая почувства, че потъва в друг свят.

Никога преди не се бе чувствал така. Беше на тридесет и осем години. Не му се бе налагало да тича след жени, но смяташе, че е живял достатъчно дълго, за да има преценка. Това беше нещо специално. Нищо в живота му преди не е било толкова хубаво. Страстно, диво, мощно. Рядко се бе чувствал толкова жив, толкова силен. Задоволството се разля в него след бавно затихващата страст.

Сега беше негова. Неохотно той се освободи и се търкулна настрани, ръката му бавно премина по нежната извивка на гърдите й. Тя му се усмихна от възглавницата, изражението й, както винаги, го поразяваше, дори тук в мрака на спалнята й.

Гъстата, буйна маса на косата й беше елегантна, езическа корона, обрамчила ослепителното й лице. Травис се загледа надолу към нея, омаян от огромните очи с дълги мигли, благородния нос, арогантната и все пак учудващо деликатна брадичка и сластните устни. Дългият й крак бавно, похотливо се плъзна между неговите. След това тя затвори очи и се сгуши в топлината му.

Постигна го, победоносно си помисли Травис и я притисна по-здраво в прегръдката си. Той желаеше тази червенокоса кралица с топазените очи.

Но в следващия миг реалността му напомни за себе си. Какво по дяволите търсеше тук, защо така я прегръщаше? Никога не бе имал намерение да отиде толкова далеч в отмъщението си, не беше възнамерявал да се озове в леглото на Джулиана Грант.

Погледът му потъна дълбоко в сенките на спалнята, търсеше отговорите, които не се намираха там. Сега, след като страстта се беше уталожила, той се чувстваше зашеметен.

Отмъщението тласка човека по странни пътеки. Джулиана Грант се оказа неочаквано отклонение от дългия път, по който се движеше през последните пет години. Той не можеше, нямаше да допусне това отклонение, колкото и екзотично да бе то, да го откаже от избрания курс. Беше стигнал твърде далеч. Вече нямаше връщане назад, дори да искаше.