«Предизвикателството»

По-късно щеше да се пита как бе могла да не забележи, че този мъж излъчва опасност. Когато погледнеше назад, вече помъдряла след преживяното, Лиа Брандън щеше да усети заплахата също толкова ясно, колкото и собствения си отклик, продиктуван от силен интерес, и щеше да се пита, обзета от почуда, защо обикновено острият й ум и непогрешима интуиция я бяха подвели.

За втори път през своите двайсет и седем години си бе позволила да бъде подведена от мъж, ала това съвсем не я успокои. Рядко се налагаше да й се дава втори урок за нещо.

Ето че в момента, на дансинга на усамотения хотел на крайбрежието на Орегон, тя не мислеше за бъдещето. Мъжът я бе притиснал толкова близо до себе си, че Лиа не можеше да не постави и двете си ръце на широките му рамене. Едната му длан така бе обхванала кръста й, че успешно бе прогонила всички мисли, които не бяха свързани с настоящия момент. Тя отметна назад красивата си глава и черната й лъскава плитка се люшна през рамото й, за да се отпусне на гърдата й. Усмихна се на чувствено присвитите кафяви очи на Корт Ганън. Погледът на обсипаните му със златни звезди очи накара пръстите и да потръпнат едва доловимо върху грапавата тъкан на сакото му.

В приканващия му поглед проблесна очакване, когато той усети тръпката на рамото си.

— Чувстваш се като коте, което все още не е решило дали да остане през нощта — прошепна развеселен и извърна леко глава, за да докосне китката й с устните си. Ласката му бе едва доловима и много възбуждаща и Лиа усети тръпката, която премина по гърба й.

— Не и тази вечер — наложи си да отговори тя и да се усмихне мило, нещо, което се оказа изненадващо трудно. В този момент осъзна, че щеше да бъде истинско предизвикателство да откаже поканата му да прекара с него нощта. Господи, помисли си Лиа в почуда, та аз го познавам едва от два дни! — Но още няколко танца ще ми доставят истинско удоволствие.

— За мене също ще бъде удоволствие да потанцуваме — изръмжа Корт многозначително с плътния си глас. — Предупреждавам те, че ще използвам времето ни заедно в своя полза. — Едрите му силни ръце, притиснали кръста й, се стегнаха и златистокафявите му очи проблеснаха.

Плътните й пухкави устни трепнаха, докато наблюдаваше партньора си изпод гъстите си мигли.

— За човек, който не обича да полага ненужни усилия, ми звучи доста енергично — отбеляза на шега тя.