«Годината на девствениците»

— Просто не мога да повярвам на ушите си. Не мога.

— Та това е съвсем обикновен въпрос, който човек може да зададе на сина си.

— Какво?

Даниъл Коулсън се наведе, погледна образа на жена си, отразен в огледалото и видя заоблено, гладко лице с кожа все така безупречна, както преди трийсет години, когато се бяха оженили. Но това беше всичко, останало от момичето, завело го до олтара на деветнайсет години — вдигнатата високо руса коса беше побеляла, а закръглените привлекателни някога форми на тялото й бяха понаедрели и сега като че ли се опитваха да се измъкнат от различни места на тафтения халат с деколте по врата. Би било неприлично да излага на показ плътта, водеща към бюста. Но всякаква страст, която тези гърди биха събудили или бяха събуждали в него отдавна беше угаснала. Сега вниманието му бе съсредоточено върху очите й — светлозелени очи, които през повечето време изглеждаха безцветни с изключение на сега, когато в тях бушуваше ярост. Втренчил се в тях, той скръцна със зъби и каза:

— И ти очакваш от мен да го хвана за яката и да му задам този въпрос?

— Всеки нормален баща би постъпил така. Но ти никога не си бил такъв.

— Бога ми, не съм бил. През цялото време съм ти се противопоставял, защото докато завърши училище щеше да го повиваш в пелени. Кърмеше го, докато не започна да се срамуваш от това.

Когато ръката й се показа и той усети лакътя й в стомаха си, се отдръпна встрани от нея като в същото време размаха ръка, защото тя беше хванала капака на тежката стъклена пудриера и го държеше насочен към него.

— Махни това от ръката си, госпожо — изръмжа той, — или така ще те фрасна по лицето, че ще трябва да се извиняваш за отсъствието си от сватбата.

Докато наблюдаваше как ръката й бавно се разтваря и поставя капака обратно на мястото му върху тоалетната масичка, той се изправи и мрачно каза:

— Не можеш да се примириш с мисълта, че го губиш, нали? Дори това да е дъщерята на най-добрата ти приятелка. Ти се опита да я сватосаш за Джо, нали? Но тя изживя ученическата си любов и хареса Дон. И ако позволиш да ти кажа, тя получи това, което искаше, Дон също. Въпреки че ако тя искаше някой друг вместо Дон, бих избрал Джо.

— О, да, ти би избрал Джо. Обремени ме с бавноразвиващ се син, а после ме подведе да осиновя дете…

— Господи!