«Пожелай ми слънчогледи»

2482

Описание

Когато 28-годишната Лекси Смарт се събужда в една лондонска болница, тя се натъква на огромна изненада… Зъбите й са перфектни, с изкуствен тен е, чантата й е дизайнерска. И защо е в тази скъпа болница? Оцеляла след катастрофа (карайки не друго, а мерцедес!), Лекси е изгубила част от своята памет. Или по-точно — не помни последните три години от живота си. Сега е на път да разбере колко много неща са се променили през това време. По някакъв начин се е превърнала от 25-годишно работещо момиче в корпоративен лъв, с нов луксозен апартамент, безвъглехидратно меню и куп известни приятели. И се озовава пред съпруг с външност на гръцки бог, освен това и милионер. Още колко загадки крие новият й свят? Той се оказва изпълнен с тайни и интриги. Но как, за бога, е стигнала дотук? Ще си спомни ли някога? И какво ще се случи, ако си спомни всичко? Дамска проза (чиклит)



1 страница из 237
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Софи КинселаПожелай ми слънчогледи Пролог

И това ако не е най-гнусното, най-гадното и противно нещо в целия ми скапан живот!

По скалата от едно до десет се нарежда някъде на… минус шест. Да не вземете да си помислите, че съм придирчива?

Дъждът се стича от яката ми в гърба, докато пристъпвам на покритите си с мехури крака. Вдигнала съм дънковото яке над главата си вместо чадър, но за съжаление то е водопромокаемо. Единственото ми желание е да си хвана такси, да се прибера вкъщи, да изхлузя скапаните ботуши и да се накисна в горещата вана. Само че вися тук вече десет минути и няма никакви таксита.

Пръстите на краката ми направо агонизират. Никога повече няма да помисля да си купя обувки от разни евтини магазини. Купих ги миналата седмица, докато имаше намаление (черни, лачени, без ток, защото нося единствено и само обувки без ток). Бяха половин размер по-малки, но момичето ме увери, че щели да се разтегнат и с тях краката ми да изглеждат безкрайно дълги. Аз взех, че й повярвах. Истината е, че съм най-голямата загубенячка на този свят.

Застанали сме на ъгъла на някаква улица в Югозападен Лондон — не съм стъпвала тук никога преди. От клуба под краката ни дъни музика. Сестрата на Каролин е снабдителка и ни беше уредила куверти с намаление, затова се дотътрихме чак дотук. Само че сега трябва да се приберем, а аз съм единствената, която се оглежда за такси.

Фи е окупирала единствения вход наблизо и е навряла език дълбоко в гърлото на някакъв тип, с когото си лафеше одеве в бара. Готин е, въпреки че си е отгледал странни тънки мустачки. Да не говорим, че е по-нисък от Фи, но истината е, че повечето мъже са по-ниски от нея — тя е почти метър и осемдесет. Има дълга коса, голяма уста, от която редовно се разнася гръмък смях. Когато й е смешно, целият офис замлъква.

Няколко крачки встрани са застанали Каролин и Дебс, притреперват кротко, завити с вестник, и припяват „Валят мъже“1 все едно че са на караоке.

— Лекси! — провиква се Дебс и протяга ръка, за да се присъединя към тях. — Валят мъже! — Дългата й руса коса се е сплескала от дъжда, въпреки това тя сияе. Дебс има две хобита — караоке и правенето на бижута. Дори в момента съм с обеците, които ми подари за рождения ден — малки сребърни буквички „Л“ с висящи речни перли.

Комментарии к книге «Пожелай ми слънчогледи», Софи Кинсела

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!