На моите прекрасни деца Беатрис, Тревър, Тод, Ник, Саманта, Виктория, Ванеса, Макс и Зара, които винаги ми вдъхват надежда и изпълват живота ми с радост.
С цялата ми любов и най-искрени благодарности!
Д. С.
На моите скъпи приятели, които ми помотаха да преживея толкова много неща.
На Виктория, Джо, Кати и Шарлът.
Глава първаДжак и Лиз Съдърланд се срещнаха с Аманда Паркър в десет часа сутринта в деня преди Коледа. Над Марин Каунти, северно от Сан Франциско, грееше ясно слънце. Аманда обаче изглеждаше нервна и уплашена. Тя беше дребничка и крехка блондинка, а пръстите и трепереха почти незабележимо докато разкъсваха на безброй дребни парченца хартиената кърпичка, която стискаше в ръка. От една година насам Джак и Лиз се занимаваха с развода й. Те двамата работеха като екип от момента, в който, непосредствено след женитбата си преди осемнадесет години, основаха юридическата си кантора.
Двамата обичаха да работят заедно и през годините бяха постигнали пълно сътрудничество и разбирателство. Харесваха професията си и си разбираха от работата. Допълваха се един друг, макар че маниерите им на работа бяха съвършено различни. Тактиката на доброто и лошото ченге, която Лиз и Джак прилагаха непреднамерено, а понякога дори и подсъзнателно, даваше добри резултати както за тях, така и за клиентите им. Джак неизменно приемаше ролята на агресивен и винаги готов за конфронтация адвокат, който се бори като лъв за по-изгодни условия и по-големи обезщетения за клиентите си, безжалостно притиска опонентите си в ъгъла и не им дава да мръднат оттам, докато не получи за клиента си онова, което си е поставил за цел. Лиз, от друга страна, проявяваше по-голяма загриженост и доброта, подхождаше творчески към тънкостите и детайлите във всяко едно дело, държеше клиентите за ръчичка и им вдъхваше увереност, когато това бе необходимо, и се бореше за правата на децата им. На моменти различията в подхода им към дадено дело ставаха причина за разногласия и спорове. Точно такъв бе и случаят на Аманда. Въпреки множеството злобни и отмъстителни номера на съпруга й, въпреки заплахите му, постоянните словесни атаки, че и физическа саморазправа от време на време, Лиз смяташе, че Джак възнамерява да постъпи с него твърде сурово.
Комментарии к книге «Домът на надеждата», Даниэла Стил
Всего 0 комментариев