«Паломино»

1761

Описание

Сред неопитомената хубост на американския Запад, заселен с тръпните осанки на буйни коне, се срещат една нюйоркчанка, диреща убежище и ласка за нараненото си женско самолюбие, и един каубой, непреклонен в болезнената си мъжка гордост. Множество нелеки изпитания им поднася съдбата, за да ги накара да прозрат най-сетне, че единственото, което има стойност във взаимоотношенията между двама души, е красотата на душата и умението да я споделиш с другия.



1 страница из 277
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

На ТАДИЪС с любов

Д. С. Да яздиш през баирите,на хубав конс една мечта,да търсиш любовта,по залез,това е да си жив…А да я намерише на животавърховният миг.1

Присвила клепачи срещу пронизващите пориви на вятъра, Саманта се втурна по стъпалата на къщата от кафяв пясъчник на Източна шейсет и трета улица. Дъждът бързо преминаваше в суграшица, шибаше лицето и боцкаше очите й. Сякаш за кураж, тя издаде кратък мъркащ звук, сетне спря задъхана, борейки се с бравата — ключът отказваше да се превърти. Най-сетне вратата се отвори и Саманта се гмурна в топлината на вестибюла. Постоя за миг там, отърсвайки влагата от дългите си сребристоруси коси.

Те бяха необикновени, като сребърна грива, примесена с фини златни нишки. Ленена перука, така й викаха като малка и тя много се сърдеше, ала през пубертета и ранната младост косите й се превърнаха в обект на всеобщо възхищение. Сега Саманта беше на трийсет години, бе свикнала с тях и се смееше, когато Джон й казваше, че прилича на принцеса от приказките, а сините очи заискряваха на красивото й, изящно ъгловато лице, така контрастиращо с пищния бюст и леко закръгления й ханш. Краката й бяха дълги и тънки.

Тя бе жена на хилядите контрасти: огромните весели очи с остър и проницателен поглед, бяха в контраст с пълните чувствени устни, тесните рамене, едрите гърди, дългите грациозни ръце; нежният глас бе в контраст с интелигентната прецизност на думите й. Човек някак си имаше чувството, че Саманта Тейлър би трябвало да говори по южняшки провлачено, да се изтяга морно на плюшено канапе в подчертаващо формите й неглиже, обточено с пух от марабу. Вместо това тя не се разделяше с дънките и се носеше с широка крачка из стаите. Беше изпълнена с енергия и живот… само че не и тази вечер, не и през последните сто вечери.

Комментарии к книге «Паломино», Пенкова

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!