«Предателство в смъртта»

Пред убиеца и труповете кървят.

Понякога има и честни крадци.

Извършваше се убийство.

Отвъд прозорците със спуснати щори, четирийсет и шест етажа по-долу от мястото, където властваше смъртта, животът продължаваше — шумен и забързан, безразличен и сприхав.

Ню Йорк беше най-красив през пролетните вечери, когато от цветята, разцъфнали в мраморните сандъчета от двете страни на булевардите, и отрупали сергиите на уличните продавачи, се разнасяше зашеметяващо ухание, което почти прогонваше миризмата на изгорели газове от превозните средства, задръстващи улиците и небето над метрополиса.

По тротоарите се блъскаха и разминаваха тълпи от минувачи — едни бързаха, други се разхождаха безгрижно, трети от време на време се прехвърляха на конвейерните ленти или на ескалаторите, които водеха към други нива на улиците. Повечето бяха по ризи или носеха неоновосини тениски — последен писък на модата през пролетта на 2059 година.

На подвижните павилиони се предлагаха газирани напитки със същия крещящ неонов цвят, а димът от соевите наденички, печащи се върху скарите, се губеше сред здрача на топлата вечер.

Младите хора, които въртяха обръчи, играеха баскетбол и крикет на обществените спортни игрища, гледаха да използват последните минути преди падането на мрака. Залите за видеоигри на Таймс Скуеър бяха празни, тъй като любителите на това забавление бяха примамени от шумните улици, но търговията в секс магазините процъфтяваше, а баровете, посещавани от несемейни мъже и жени, бяха претъпкани.

През пролетта много изискани киносалони сваляха от програмата си престижните филми и ги заменяха с порнографски.

Въздушни автобуси обслужваха многобройните клиенти на търговски център „Скай“, а от рекламните дирижабли се разнасяше безспирен поток от думи, целящи да примамят купувачите да посетят някой от луксозните магазини.

Пазарувай и бъди щастлив! А какво ще правиш утре? Отново ще пазаруваш.

Влюбени двойки седяха на масите пред ресторантите, вечеряха или отпиваха от аперитивите си, като крояха планове за бъдещето, обсъждаха хубавото време или споделяха моменти от ежедневието си.

А високо над улиците и парковете, изпълнени с глъч на безгрижни и весели хора, гаснеше един човешки живот.