Пожарът започна с горещина, дим и светлина. Като свръхестествен звяр, проправяйки си път от утробата с нокти и зъби, той избухна за живот с крясък, който прерасна в оглушителен ропот.
И промени всичко за един великолепен миг.
Също като този звяр пожарът пропълзя по дървото и беляза с черните си, властни пръсти онова, което допреди малко беше чисто и светло.
Пожарът имаше очи — червени и всевиждащи, и разум, който бе толкова всепроникващ, така всеобхватен и могъщ, че запомняше всичко в орбитата си.
Той го виждаше като някакво живо същество — един позлатен, тъмночервен бог, който съществува само за да руши. Бог, който взема онова, което иска, без разкаяние, без угризения, без милост. С истинска пламенност и жар.
Пред него всичко падаше на колене — коленичещи молители, които го боготворяха, дори когато биваха изяждани.
Но той беше този, който го създаде. Така че той беше богът на огъня. По-силен от пламъците, по-хитър от топлината, по-зашеметяващ от дима.
Огънят не съществуваше, преди той да му даде живот.
Наблюдавайки го как приближава, той се влюби.
Светлината трепкаше по лицето му, танцуваше в омагьосаните му очи. Взе си една бира и се наслади на свежата й студенина в гърлото си, докато по кожата му се разливаше топлина.
В корема му се надигаше възбуда, а в мозъка — учудване. Възможностите проблясваха във въображението му, докато пожарът се катереше по стените.
Беше прекрасно. Беше опияняващо. Беше забавно.
Докато гледаше как пламъците идват към него, той се изпразни. И в този миг съдбата му бе предопределена, жигосвайки с печата си сърцето и душата му.
(обратно)ПЪРВА ЧАСТ 1.Балтимор, 1985
Детството на Катарина Хейл свърши през една августовска нощ, няколко часа след като „Ориоулс“
Комментарии к книге «Стъпки от огън», Нора Робертс
Всего 0 комментариев