«Завоевателят»

В близост до Йорк, юни, 1069 година

— Господарю?

— Изгонете селяните от колибите.

Ролф дьо Варен проследи равнодушно как васалът му Гай дьо Шант обърна бойния си кон и предаде заповедта на воините си. Неподвижен като статуя, норманинът седеше на гърба на могъщия сив жребец, тежкият шлем почиваше в лявата му ръка. Буйните къдрици с цвят на лен бяха полепнали по челото му, широките гърди опъваха плетената ризница, дясната ръка беше небрежно отпусната върху дръжката на меча.

Той проследи как хората му прогониха жителите на селото от сламените им колиби, леко врътна глава наляво и обходи с поглед дузината убити саксонски бунтовници, чиито трупове вече издаваха сладникавата миризма на смъртта под жаркото юнско слънце. Разбунтувана от скорошната битка, кръвта шумеше в ушите му, мускулите му все още бяха напрегнати. Бяха унищожили още едно гнездо на саксонски бунтовници. Войната в дивия север на Англия нямаше край. Само преди четиринадесет дни крал Уилям събра васалите си в Йорк след като армията му отблъсна датските натрапници, освободи Йорк и обърна саксонците в бягство. Това беше второ въстание през последните две години и Уилям бушуваше от гняв, защото саксонските лордове Едуин и Моркар повторно успяха да се изплъзнат и да се скрият в трудно проходимите мочурища на Уелс. Железният му юмрук се стовари върху тежкия плот на масата и всички се разтрепериха.

— Никаква милост! — изгърмя разярено той. — Ще опожаряваме всички къщи и плевни, докато варварите проумеят кой е законният им миропомазан господар!

Така гласяха заповедите му.

И сега Ролф безучастно следеше как рицарите му гонеха от къщите им дузината окъсани мъже и жени. Като повечето подобни поселения, селото се състоеше от няколко покрити със слама колиби и воденица и беше заобиколено от пасища за овцете, ниви с жито и лехи със зеленчуци. Пронизителен гневен вик го накара да се обърне.

— Не! — Една млада селянка, облечена като ратайкиня, се вкопчи в ръката на Гай, който беше вдигнал меча си и се готвеше да заколи една свиня. Без да се безпокои от виковете й, рицарят блъсна ръката й и с един замах отсече главата на животното. Рукна кръв, която опръска одеждата на жената и коня на Гай.