«Сърца в пламъци»

Норвегия, 873 година

Дирк Герхардсен скочи на земята и зави към реката, където бе спряла златокосата девойка. Кристен Хаардрад погледна назад, защото й се стори, че чу нещо, после спря големия си жребец, завърза го и тръгна към водата. Отляво се извиваше фиордът Хортен, но тук повърхността на морето бе гладка като огледало. Дирк знаеше от собствен опит, че водата е приятно топла и прекалено изкушаваща, за да бъде пренебрегната от девойката.

Той разбра, че Кристен ще дойде тук, когато я видя да излиза от къщата на чичо си Хю и да поема по този път. Когато бяха малки, те идваха често на това място, за да поплуват заедно с нейните братя и братовчеди. Кристен имаше голямо семейство — трима братя, един чичо, който беше ярл на тази страна на фиорда и дузина далечни братовчеди от страната на баща й, и всички те я обожаваха.

Доскоро Дирк гледаше на нея по същия начин. Той бе поднесъл сърцето си на Кристен с предложение за женитба, както много други преди него. Тя му бе отказала — наистина учтиво, но мъката му все още бе смазваща. Пред очите му високото момиче се бе превърнало в прекрасна царствена жена и той живееше с копнежа да нарича Кристен Хаардрад своя.

Дирк стаи дъх, когато девойката започна да съблича ленената си дреха. Той очакваше това. Беше я проследил с надеждата, че ще го направи и с помощта на Один тя го направи. Гледката бе повече от това, което Дирк можеше да понесе — дълги стройни крака, нежна извивка на хълбоците, строен гръб, покрит само от дебела руса плитка. Само преди две седмици той бе стискал тази плитка в юмрука си, докато се мъчеше да долепи устните й до своите в целувка, която накара кръвта му да закипи. Тогава тя звучно го зашлеви и в действителност ударът го зашемети, защото Кристен не бе дребно и крехко момиче. Всъщност девойката бе само пет сантиметра по-ниска от него, а той бе висок над метър и осемдесет. Това съвсем не го разколеба. В този момент той усещаше, че ще полудее, ако не може да я притежава.