«Затворницата на дракона»

Англия, 1152 година

Жената беше дребна и нежна. Пред нея стоеше огромен рицар и това я правеше още по-малка. Русокосата й глава едва стигаше до раменете на мъжа. Когато огромната му длан се стовари върху лицето й, тя отхвръкна настрани. Двамата оръженосци я прихванаха. Те старателно изтикваха нещастницата напред, за да не пресрещнат юмрук по погрешка. Дори не й позволяваха да се приведе. Държаха я изправена, за да не я отмине някой от ударите.

Роина Белем стоеше в другия край на малката стая. И нея държаха двама войника. Същите, които я бяха довлекли тук. Принудиха я да гледа бруталността на доведения си брат. По брадичката й струеше кръв. Девойката хапеше устни, за да не изкрещи. По пребледнелите й страни се стичаха сълзи. Доведеният й брат не я беше бил. Явно не искаше да отговаря на неудобни въпроси, защото синините по тялото й със сигурно щяха да смутят младоженеца.

Джилбърт Д’Амбре явно не страдаше от подобни скрупули относно мащехата си. Лейди Ан Белем носеше неговата фамилия и за втори път беше овдовяла, но това нямаше значение за него. С нея единствено можеше да контролира поведението на Роина. Наистина нямаше нещо, което дъщерята не би направила за своята майка. Но това, което този път искаше от нея…

Ан погледна своята дъщеря. По страните й личаха отпечатъци от пръстите на Джилбърт, но въпреки това очите й оставаха сухи. От устните й не се отронваше и стон. Лицето й беше толкова изразително, че девойката се разплака още по-силно. Безмълвно майката сякаш й казваше: „Толкова често са се отнасяли с мен по този начин! Не обръщан внимание, дъще! Не се подчинявай на този мръсник!“.

Нейното желание съвпадаше с това на Роина. Лорд Годуин Лионс, когото Джилбърт беше избрал за неин съпруг, можеше да й бъде дядо. По-точно прадядо. Майка й, която трябваше да я убеди да приеме предложението, в този момент само потвърди слуховете:

— Познавам Лионс. Той не е подходящ, за наследница от рода Белем. Дори и да пренебрегнем възрастта, името му е свързано с такава скандална слава! Никога няма да одобря такъв съюз!

— Той е единственият, който ще успее да възвърне имотите й — изтъкна Джилбърт.

— Защото баща ти ги изпусна, заслепен от собствената си алчност.

— Не — той е единственият…