«Отровни думи»

Мястото не изглеждаше зле — мястото, където й предстоеше да я продадат на този, който плати най-висока цена. Беше чисто и обзаведено със стил. Салонът, в който я въведоха, по нищо не се отличаваше от тези на най-заможните познати на семейството й. Къщата се намираше в един от най-престижните лондонски квартали. Възпитаните джентълмени я наричаха „Къщата на Ерос“. Всъщност по-уместно би било „Къщата на греха“.

Келси Ленгтън още не можеше да повярва, че се е озовала тук. Бе пристъпила към входната врата с ледена топка в стомаха, ужасена от дързостта си. Ала бе дошла доброволно.

Най-невероятното бе, че никой не я бе принудил да дойде — беше се съгласила, защото нямаше друг изход. Семейството й отчаяно се нуждаеше от пари, за да не се озове на улицата.

Само ако разполагаше с повече време… Дори бракът с някой нежелан бе за предпочитане. Ала навярно чичо Елиът имаше право. Той й бе изтъкнал, че няма да се намери заможен джентълмен, който да се ожени за нея за броени дни, дори и ако успее да се сдобие с разрешението на пастора. Женитбата бе нещо прекалено сериозно, за да се хвърлиш в нея без внимателно обмисляне.

Ала същите тези джентълмени от доброто общество без колебание сменяха любовниците си, макар да знаеха, че те им струват почти колкото законните съпруги, ако не и повече. Огромната разлика между съпругата и любовницата бе, че както лесно можеш да си намериш нова приятелка, също толкова лесно можеш да се отървеш от нея, без неприятни многомесечни бракоразводни дела, без скандали в обществото.

Така че Келси имаше само една възможност — да стане нечия любовница. Но не и съпруга. Не, не й липсваха кандидати. Обаче проблемът бе, че никои от тях не би се заел с изплащането на дълговете на чичо Елиът. В Кетъринг, където бе отраснала и живяла преди трагедията в семейството й, я ухажваха неколцина млади красавци, ала единственият по-заможен от тези младежи се бе оженил за някаква далечна братовчедка.

Всичко бе станало толкова набързо. Снощи бе слязла в кухнята, за да си стопли чаша мляко, което щеше да й помогне да заспи. Напоследък, откакто двете със сестра й Джийн се бяха преселили да живеят при леля им Елизабет, Келси трудно заспиваше.