Англия, 1878 г.
— Би ли ми казал в какво толкова си се зазяпал, Тайлър Уейтли?
Тонът на Мегън Пенуърти бе необичайно остър, но тя искаше да е точно такъв. Освен това беше изпълнен с надменност и неприязън — както, впрочем, и погледът, който отправи на младия мъж, вперил очи в нея. По всичко изглеждаше, че Мегън не може да го понася. А в действителност тя харесваше почитаемия1 Тайлър Уейтли.
Той бе приятен, хубав мъж със светлоруса коса, която се нуждаеше само от мъничко брилянтин, за да стои добре пригладена назад, с тънки мустачки и с бакенбарди, които не бяха толкова дълги, че да скриват силната му, красиво изваяна челюст. Тъмнозелените му очи също бяха доста привлекателни. А и не беше прекалено висок, та да трябва едно момиче да си строши врата, ако иска да го погледне в лицето. Нито пък имаше нещо страховито или грубо в стройното му тяло — което съвсем не означава, че му липсваше сила. Изобщо, двадесет и седем годишният Тайлър Уейтли бе повече от изгодна партия за женитба, дори ако човек оставеше настрана доста обширното имение, на което бе наследник по майчина линия.
Мегън ни най-малко не се съмняваше, че от него ще излезе прекрасен съпруг. Може би дори самата тя би му хвърлила око, ако най-добрата й приятелка, Тифани Робъртс, не й бе признала съвсем наскоро след първата им среща с него, че тя го иска.
Точно това бяха думите на Тифани.
— Искам го, Мег.
Двете момичета винаги говореха напълно открито, поне една пред друга — когато наоколо нямаше никой, който да остане шокиран от прямотата им. А и в онзи ден Тифани бе прекалено развълнувана, за да я е грижа дали някой може да я чуе.
— Казвам ти, това е той. Никога не съм се чувствала толкова… толкова… Когато ми се усмихна — ох, усещането беше… По дяволите, не мога да го опиша, но се кълна, че щях да припадна.
— Може би корсетът ти пак е бил прекалено стегнат — бе отвърнала Мегън с дяволита усмивка. — Все пак, понякога човек трябва и да диша…
— О, престани — засмяно бе отвърнала Тифани. — Говоря напълно сериозно. Какво трябва да направя, за да го спечеля, Мег?
Комментарии к книге «Мъжът на моите мечти», Джоанна Линдсей
Всего 0 комментариев