«Сватбен хазарт»

Барбари Коуст,

Сан Франциско, 1880 г.

— Остави майка ми на мира, нещастно извинение за Божията милост! — чу се гневен детски глас откъм вратата. — Сега не можеш да я имаш — продължи момичето и влезе в малката мръсна стая.

Една проститутка току-що бе умряла в студения мрачен бордей.

Гневните черни очи на момичето се взираха в Соломон Улф, който беше коленичил до сестра си Фанси. Тя лежеше мъртва на леглото си, а той беше сграбчен от спомените, от това, което тя му беше казала току-що. Държеше крехката й ръка, която вече изстиваше. Шестгодишното момиче извади един остър нож от парцаливото си наметало.

— Махни се от майка ми, пръч такъв, или ще те намушкам. Имам приятели, които ще дойдат само като подсвирна. Не се тревожи, мамо, аз ще те закрилям.

— Гарнет? — обади се тихо Соломон. Това беше детето, за което току-що бе обещал да се грижи.

Спомни си за Фанси на същата възраст. Колко щастлива и развълнувана беше, когато наближаваше Коледа. Дъщеря й бе наследила черните й очи…

— Да, аз съм Гарнет, но това няма значение. Тази жена, която спи тук, е майка ми, червей такъв, и ти ще я оставиш на мира. Тя вече не работи. Аз се грижа за нея и не ме интересува колко пари имаш. Изчезвай! — Мръсната ръка на момичето приближи ножа до лицето на Соломон. — Пусни ръката й и не се опитвай да ме придумваш. Няма да стане.

От оживената улица се чуваха гласове на проститутки, викове на пияни моряци и музика от игралните домове. В седем вечерта Барбари Коуст се събуждаше за нощния живот.

Соломон внимателно постави тънката безжизнена ръка на Фанси върху корема й и се изправи. Лицето му носеше отпечатъка на дългите години труден живот.

Само преди няколко минути Фанси шепнешком му беше разказала как се е озовала на Барбари Коуст, как са я изнасилили и продали в робство. Болната, използвана, умираща жена, която лежеше на леглото, все още напомняше за красивата сестра, която Соломон си спомняше и която бе търсил в продължение на дълги години.

— Казаха ми, че си мъртъв — бе прошепнала тя. Очите й бяха пълни със сълзи. — Дънкан ме местеше от един публичен дом в друг.

Соломон бе смятал в продължение на години, че сестра му е мъртва, защото тя не искаше той да разбере в какво се е превърнала.