«Мод»

— Мод ела бързо! Колата с актьорите пристига.

Мод Мелингам вдигна глава и видя засмяното лице на приятелката си Хети, която надничаше през отворената горна половина на вратата на склада, а голямото й бяло боне се тресеше от възбуда на главата й.

Застанала на колене, Мод напрегна слух, за да долови трополенето на фургона по пътя и шумните крясъци на хората, които сипеха закачки и се тълпяха от двете му страни. Обзета от трескава възбуда, тя приклекна, но после се поколеба.

— Ами лейди Джулия?

Хети вдигна резето и открехна долната половина на вратата.

— Голяма работа! Освен това току-що я видях да влиза в къщата. Хайде, ела! Ако стигнем първи до портата, ще можем да ги видим, докато минават покрай нас.

Мод нямаше нужда от повече увещания. Тя захвърли парцала и скочи на крака, без да губи време за оправяне на измокрената си пола. Хети вече се намираше в средата на двора и Мод трябваше да се затича, за да я достигне, когато тя вече се залавяше за дървената ограда. Там момичетата стъпиха върху долната напречна греда, провряха ръце през горните летви и впериха очи към пътя. Двете бяха много различни: на фона на Хети, слабичка и чернокоса, с изпито, тясно и преждевременно състарено лице, Мод изпъкваше с добре развитото за своите седемнадесет години тяло, искрящите от трескава възбуда огромни сини очи и непослушните златисточервеникави кичури коса, които закачливо надничаха изпод бонето й.

Фургонът с веселите му пътници почти стигна до входа на имението на сър Бексли. Конете нервно поклащаха украсените си с разноцветни пера глави, превъзбудени от високите радостните възгласи на тълпата от чираци, полски работници, прислужници и рояк деца, които тичаха около екипажа.

— Много е вълнуващо, нали, Хети? Да дойдат тук, в Торнууд! Ще изнесат представление в обора.