«Триумф»

Есента на 1864 година.

Крайбрежието на Западна Флорида, в околностите на Тампа Бей.

Тази нощ небето бе странно притъмняло. Надигащата се в далечината буря хвърляше пурпурни отблясъци сред сивеещия хоризонт. Малък облак засенчи за миг луната и тя заблестя със странно червеникаво сияние. Тия Маккензи потръпна, обзета от потискащ страх и безпокойство, породено от неясно злокобно предчувствие. Червените отблясъци по небосвода й напомняха цвета на кръвта, заливаща разпокъсаната страна. Струваше й се, че с тази кръв е белязана и нощта, и смълчаната къща пред нея.

Елингтън Манър някога беше една от най-добре поддържаните плантации на Юга. Но това бе някога. Някога портиците, опиращи се на стройни бели колони, бяха прясно боядисани и снежнобели. Елегантни южняшки дами с разкошни тоалети от коприна, сатен и кадифе изкачваха стъпалата пред величествената фасада на голямата сграда, построена в класически стил. Навред се чуваше смях и весела глъч, дамите танцуваха и флиртуваха със своите кавалери, тръпнещи в очакване да срещнат дългоочакваните си избраници, които задължително трябваше да бъдат достойни южняшки джентълмени.

После дойде време, когато войниците на Юга започнаха да провеждат занятията си по военно обучение на моравата пред къщата, като надаваха страховити бойни викове. И… всички тези добри момчета, които някога се бяха изкачвали по стълбите, хванали под ръка красиви девойки, бяха призовани на война. Започнаха жестоки сражения и тези младежи убиваха и биваха избивани с хиляди.