«Фърн»

Абилийн, щат Канзас, 1871

Със стиснати юмруци и дрънчащи шпори Фърн Спраул зави зад ъгъла на „Дроувърс Котидж“. Спря се, когато видя, че Джордж Рандолф е застанал на верандата, потънал в размисъл. „Мамка му!“ — измърмори ядосано. След това мина покрай него с предизвикателно вдигната брадичка и влезе в хотела.

— Откога е тук този боклук? — запита тя мъжа на рецепцията, посочвайки с тънкото си пръстче към Джордж.

— Говори по-тихо — помоли я Франк Търнър.

Едва тогава Фърн забеляза, че прозорците бяха отворени, за да може да влиза хлад в стаята. Джордж Рандолф вероятно бе чул всичко, но на нея не й пукаше. Крайно време беше да разбере какво мисли за него и за останалите от неговия род. Тя мразеше хората, които смятаха, че парите им дават правото да вършат каквото си искат. Дори да убиват.

— Ако той и останалите тексасци се преместят в хотел „Плантърс“, аз ще бъда разорен — обясни Франк.

Фърн се облегна на бюрото му.

— Бих искала всички те да се върнат обратно в Тексас и да си останат там завинаги.

— Това е все едно да искаш да отнемеш храната на децата ми.

— Защо ли не го тресне мълния, или не го прегази побесняло стадо? — прокле Фърн, без да обръща внимание на възражението на приятеля си.

— Аз пък си мислех, че мразиш Хен Рандолф. Джордж не е направил нищо лошо.

— Не мога да понасям нито един от тях. — Думите й бяха предназначени за Джордж, но той с нищо не показа, че ги е чул.

— На процеса ще се разбере дали Хен е убил Трой — каза Франк.

— Джордж ще се опита да го откупи.

— В Абилийн хората не са продажници — увери я Франк.

— Половината от този град вече зависи от тексаските фермери — заяви Фърн, като отново посочи с пръст, но този път към Франк. — Губернаторът отложи процеса на Хен, докато пристигне печеният адвокат на семейството, а сега нареди делото да се гледа в Топека.

— Откъде знаеш, че чакат адвокат?

— Че за какво друго могат да изпращат телеграма? Освен това защо някой ще бие път от Бостън чак до тук? Значи в Канзас или Мисури няма достатъчно добър защитник за тях.

— Не е влизало в работата на Бърт да ти показва телеграмата — каза Франк намръщено.

— Той просто се опитваше да помогне. Трябва да бъдем единни против пришълците.

— В скоро време това ще ви докара доста неприятности.