«Удоволствието на краля»

1865

Описание

Красавицата Даниел трябва да изпълни заповедта на краля и да се омъжи за своя неприятел Ейдриън, съсипал бащината й крепост. От своя страна Ейдриън също не може да има доверие на зеленооката опърничава жена с кръвта на френските крале във вените си. Младият мъж обаче трудно контролира силното желание, което предизвиква у него наложената му съпруга. Какво ще направи…



2 страница из 261
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Вратата се отвори. Някаква фигура пристъпи в помещението, одимено от пушека, който се вдигаше от капеща в огнището мазнина. Всичко се виждаше като през мъгла.

Също като него самия, и тази фигура бе увита в тъмно широко наметало.

„Всъщност — помисли си мрачно Ейдриън, — цялата кръчма е пълна със загърнати силуети.“

Но нея щеше да я познае навсякъде. Дори само по походката. Познаваше я от дете. Беше я наблюдавал как расте и придобива тази невероятна грациозност.

Тя бутна леко качулката назад, за да вижда по-добре. Ейдриън побърза да сведе глава. Кръвта му кипна отново от гняв, но все пак успя да се овладее и се опита да я огледа безпристрастно. Не беше обаче в състояние. Тя привличаше глада и завистта и на най-богатите мъже, и на изтънчените благородници. Черните като мастило ресници правеха сянка на изумруденозелените очи. Деликатните черти на лицето й бяха прелестни. Беше висока и стройна, със съвършени извивки. И изкусителни…

Обаче беше дошла тук, за да се срещне с един французин. Враг. А… ето!

От отсрещния ъгъл се изправи някакъв мъж и тръгна към нея. Също бе увит в тъмна пелерина, но качулката бе паднала назад и лицето му се виждаше ясно. Граф Ланглоа. Служеше при френския крал. Маклаклън го бе виждал само отдалеч на бойното поле.

Графът и момичето наведоха глави. После той посочи стълбата, водеща към стаите под наем.

Ейдриън примигна невярващо. Вече скърцаше със зъби, заслепен от бяс. „Нима не си е научила урока от предишните си срещи с него!“

Свиваше и отпускаше юмруци под масата, поемаше дълбоко въздух, само и само да запази самообладание.

Когато двамата тръгнаха нагоре по стълбището, младият мъж ги последва.

Даниел д’Авил не се бе чувствала никога досега толкова изплашена, обаче знаеше, че привидната проява на безстрашие има почти същия ефект като действително чувстваната смелост. Беше разбрала също така, че кралските маниери излъчват огромна сила сами по себе си и никога не се колебаеше да използва тази хитрост.

Измъчваше я не само страх. Разкъсваше я и вътрешна борба. Някога бе дала обет пред смъртното ложе на един човек. Него вече отдавна го нямаше, но заради някогашното обещание сега бе длъжна да предупреди крал Жан. Това бе всичко, което възнамеряваше да направи. Така обаче предаваше крал Едуард. И още по-лошо…

О, Боже, вършеше нещо толкова по-лошо…

Комментарии к книге «Удоволствието на краля», Шеннон Дрейк

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства