«Златоглавка»

Живееше някога един крал. Той беше толкова умен, че дори говорът на животните разбираше. Ето как беше го научил. Пристигна при него една старица, донесе му в плетена кошничка риба и рече:

— Заповядай тази риба да я изпържат и я изяж. Тогава ти ще почнеш да разбираш какво си говорят всичките живи твари, които ходят по земята, плуват в морето и летят по въздуха.

Кралят се зарадва, че ще може да знае това, което никой не умее. Той щедро заплати на старицата, повика своя прислужник Иржик и му поръча да приготви рибата за обяд.

— Само гледай, да не си хапнал нито едно парче, защото ще ти отсека главата!

Иржик се учуди на такава забрана.

— Откак съм се родил, такава риба не съм виждал! — помисли си той. — Много прилича на змия. И нима е възможно готвачът да не опита яденето, което готви!

И когато рибата стана готова, Иржик взе едно парче и го изяде. Тогава изведнъж долови тънки гласчета:

— И ние искаме да хапнем от рибата! Дай и на нас едно парченце.

Иржик се озърна. Наоколо нямаше никого, само мухи, които летяха в кухнята. На улицата се разнесе подебел глас:

— Къде отидоха? Къде се дянаха?

По-тънките гласчета отговориха:

— Към воденичаря, на ечмяната нива.

Иржик погледна през прозореца и видя един гъсок да води стадо гъски.

— Аха! — си рече Иржик. — Ето каква е рибата. Сега той вече знаеше каква беше работата.

И като глътна още едно парче, той понесе чинията към кралските покои, като че нищо не се беше случило, и я поднесе на масата.

Подир пладне кралят заповяда на Иржик да оседлае конете и да го придружи на разходката. Кралят яздеше напред, а Иржик — след него. Когато минаваха през зелената ливадка, Иржиковият кон се разигра и почна да говори по конски:

— Охо-о, братче! Толкова ми е леко, че ми се ще да полетя през планината.

— И аз бих литнал — отвърнал кралският кон, — но върху мене е старецът: щом подскоча, той ще се събори и ще си счупи шията.

— Какво от това, нека я счупи — продума първият кон, — наместо стареца ще носиш младия.

Като чу този разговор, Иржик се разсмя от сърце, но тихичко, за да не го усети кралят. Но кралят, които също разбираше какво си говорят конете, погледна Иржика, видя, че и той се смее и попита:

— Ти на какво се смееш?

— Тъй, ваше величество, спомних си нещо и затуй се засмях.

В двореца кралят заповяда на Иржик да му налее стакан вино.