«Приказка за Тройката»

2722

Описание

1968 година. В разгара на чехословашките събития Аркадий и Борис Стругацки публикуваха в провинциалното (сибирско!) списание „Ангара“ продължението на „Понеделник започва в събота“. Скоро броят бе инкриминиран за цели 20 години. Докато превеждах през 1988 г. „Приказка за Тройката“, в „Огонёк“ излезе ново, вече преработено издание. Може би защото бях влюбен в ксерокопията на публикацията в „Ангара“, преработката не ми допадна. Писах на Аркадий Натанович, че според мен блестящата гротеска на тоталитарната система, достойна за перото на Суифт, е позагубила от остротата си. Помолих ги да представя на българските читатели оригиналното издание. И, слава богу, те се съгласиха напълно с мен. Пловдивските издатели обаче се отказаха да публикуват превода през 1989 г. и той остана да лежи в чекмеджето ми вече не по политически, а по икономически причини. Щастлив съм, че най-сетне дойде време и за „Приказка за Тройката“ да види бял свят у нас. Милан Асадуров антиутопия Сатира Хумор



1 страница из 112
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Пролог

Тази история започна така: веднъж в разгара на работния ден, когато се потях над поредната рекламация към Китежградския завод за маготехника, в кабинета ми цъфна моят приятел Едик Амперян. Като вежлив и възпитан човек той не се материализира безцеремонно направо върху еднокракия стол за посетители, не се вмъкна нагло през стената и не нахлу през отвореното прозорче, преобразен като паве, изстреляно от катапулт. Повечето от приятелите ми постоянно бързаха за някъде, все не сколасваха и винаги закъсняваха за нещо и затова изникваха от нищото, нахълтваха през стените и долитаха с безочлива непринуденост, пренебрегвайки обикновените комуникации. Едик не беше такъв: той скромно влезе през вратата. Дори почука преди това, но аз нямах време да отвърна.

Едик застана пред мен, поздрави и попита:

— Все още ли ти трябва Черната кутия?

— Кутия ли? — промърморих, като не намерих сили да се откъсна от рекламацията. — Ами как да ти кажа… Всъщност за каква кутия става дума?

— Струва ми се, че ти преча — внимателно рече вежливият Едик. — Извинявай, но ме праща шефът… Работата е там, че някъде след около час за първи път ще бъде пуснат в действие нов тип асансьор извън пределите на тринайсетия етаж. Предлагат ни да се възползуваме от случая.

Мозъкът ми все още плуваше в отровните изпарения на рекламационната фразеология, затова само тъпо промърморих:

— Какъв асансьор би трябвало да бъде натоварен и изпратен на наш адрес още на тринайсетия етаж тази година…

Ала сетне първите няколко десетки бита от информацията на Едик достигнаха до сивото ми вещество. Оставих писалката и го помолих да повтори. Едик търпеливо ми обясни отново.

— Сигурен ли си? — попитах със замиращ шепот.

— Абсолютно — рече Едик.

— Да вървим — казах и измъкнах от бюрото папката с копията на заявките си.

— Къде?

— Как „къде“? На седемдесет и шестия!

— Така изведнъж не бива — рече Едик, поклащайки глава. — Първо трябва да се отбием при шефа.

— Че защо?

— Той помоли да наминем. Има нещо мътно около този седемдесет и шести етаж. Шефът иска да ни даде напътствия.

Комментарии к книге «Приказка за Тройката», Братья Стругацкие

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства