«Входът за рая — платен»

Дийн КунцВходът за рая — платен

Тази книга е посветена на Ъруин Епълбаум, който ми даде кураж „да хвана влака за там, където влакове не вървят“, и ми върна вярата в книгоиздаването, като индустрия, бизнес, щуро занимание или каквото и да бъде наречено.

На Трейси Дивайн, моята редакторка, която никога не изпада в паника, когато аз, пропуснал крайния срок, поискам още време, за да напиша четирийсетата си поред чернова, преди да я включа в текста на книгата. На Дивайн, чийто редакторски поглед е безпогрешен; за която всеки етап от работата е истинско удоволствие и която би определила това посвещение като твърде разточително и нуждаещо се от съкращение. Е, този път тя ще сбърка.

Хуморът е емоционален хаос, за който се сещаме само в момент на тишина и спокойствие.

Джеймс Търбър

Смехът разтърсва вселената, обръща я с главата надолу, разкрива нейната вътрешност.

Октавио Пас

Защо човек убива? За да има какво да яде. И не само за това. Често и за да има какво да пие.

Уди Алън

В края на краищата всичко е майтап.

Чарли Чаплин

Искрен смях разтърсва небесата.

Омир, „Илиада“

По-добре смешното да бъде изречено някъде.

Джери Луис На една врата от Раяживеем всеки ден и час.На една врата от Рая,но е извън нашата власт.Да я отворими влезем, когато пожелаем.На една врата от Рая,и ключът е у нас, скрит и притаен.На една врата от Рая, но, ах, входът е платен.„Книга на преброените тъги“ Глава 1

Светът е пълен с пречупени хора. Гипсът, шините, чудните лекове и времето не могат да излекуват разбитите сърца.

В момента лекарството на Мики Белсонг беше топлото слънце. В края на август Южна Калифорния наистина предлагаше богат асортимент от лечебни средства.

Беше вторник следобед. Тя се беше излегнала в шезлонг в двора на леля си Дженива. Найлоновото платно на шезлонга имаше отровнозелен цвят, от който можеше да ти се доповръща, а и металните пръчки ужасно скърцаха. Сякаш столът беше много по-възрастен от Мики, която беше само на двайсет и осем, но понякога се чувстваше на сто.

Леля й, на която животът беше отнел всичко, освен ценното чувство за хумор, наричаше този двор „градината“. Ставаше дума за розовия храст.