«Мизъри»

Посвещавам настоящата книга на Стефани и Джим Леонард — те си знаят защо.

Господи, наистина знаят.

Бих искал да изкажа специална благодарност на трите медицински лица, които ми помогнаха при написването на романа:

Ръс Дор — фармацевт

Флорънс Дор — медицинска сестра

Джанет Ордуей — психиатър.

Те ми обясниха подробностите. Ако забележите очевидна грешка, тя е допусната от мен.

„Новрил“-ът в действителност не съществува, но са познати много подобни препарати, съдържащи кодеин. За съжаление те не се охраняват достатъчно грижливо в болничните аптеки.

Всички местности и действащи лица в романа са измислени.

Стивън Кинг

Когато надникнеш в бездната, бездната също надниква в теб.

Ъмбър — у — ун

Йърн — ъмъру — ун

Звуците проникваха дори в замъгленото му съзнание.

Но понякога звуците — подобно на болката — заглъхваха и оставаше само мъглявината. Преди нея цареше мрак, пълен мрак — може би това означаваше, че идва в съзнание? Нека има светлина (макар и замъглена), защото светлината е символ на доброто… Беше ли чувал звуците в мрака? Не можеше да отговори на нито един от собствените си въпроси. Имаше ли смисъл да ги задава? И този въпрос оставаше без отговор.

Болката съществуваше независимо от звуците и бе всеобхватна — той съзнаваше единствено това.

За известен период от време, който му се стори безкраен (пък и наистина беше такъв, защото съзнанието му бе обладано единствено от буреносна мъглявина и от болката, която изпитваше), звуците бяха единствената му връзка с реалния свят. Нямаше представа къде се намира и кой е, нито пък се интересуваше. Искаше му се да е мъртъв, но не го съзнаваше, защото болката замъгляваше ума му като буреносен облак.