«Торба с кости»

Посвещавам този роман на Наоми. Както винаги…

В настоящия роман са засегнати аспекти на попечителството над деца в щата Мейн. Обърнах се за помощ към приятеля ми Уорън Силвър, който е опитен адвокат. Той търпеливо ми обясни правните тънкости и между другото ми разказа за странно старомодно приспособление, наречено „стенографска маска“, което по-късно използвах в повествованието.

Ако съм допуснал грешки, вината е моя, не на правния консултант. Уорън ме попита (доста жално) дали е възможно някой от героите в тази книга да бъде „добър“ адвокат. Сами ще се убедите, че съм се постарал да изпълня молбата му.

Благодаря на сина ми Оуън и на приятеля ми Ридли Пиърсън, задето ми помогнаха да се справя с техническите термини, както и на Пам Дорман, която прояви отзивчивост и задълбочено прочете черновата на романа. Благодаря на Чък Верил за страхотната редакция, която направи — моите уважения, Чък. Благодаря на Сюзан Молдоу, Нан Греъм, Джак Романос и Каролайн Рейди от издателство „Скрибнър“ за вниманието и за подкрепата. Благодаря и на Таби, която неотлъчно беше до мен, когато работата ми не спореше. Обичам те, скъпа.

С.К.

„Помислих си: «Добре, Бартълби, стой си зад паравана, вече не ме интересуваш; ти си безобиден и лишен от дар слово като някое от тези старовремски кресла; накратко — чувствам се най-усамотен, когато знам, че си наблизо».“

„Снощи сънувах, че отново съм в Мандерлей… Стоях неподвижно със затаен дъх, и все пак бях готова да се закълна, че къщата не е запустяла руина и че в нея както преди кипи живот.“

Марс е истински рай.