«По перваза»

— Хайде — повтори Креснър. — Погледнете в чантата.

Намирах се в разкошния му апартамент на върха на четирийсет и три етажната сграда. Подът беше застлан с тъмнопортокалов релефен килим. Кафявата пазарска чанта стоеше в средата на стаята, между шезлонга, където се изтягаше Креснър, и покритото с кожа канапе, където не седеше никой.

— Много се лъжете, ако мислите да ме подкупите — отвърнах аз. — Обичам Марша.

— В чантата наистина има пари, но това не е подкуп. Хайде, погледнете.

Пушеше турска цигара с ониксово цигаре. Лъхна ме приятното й ухание, прогонено след миг от климатичната инсталация. Креснър носеше копринен халат с извезан дракон. Иззад очилата ме гледаха спокойни и интелигентни очи. Имаше вид точно на това, каквото беше в действителност: абсолютен, 500 каратов изпечен мръсник. Обичах жена му, тя също отвръщаше на чувствата ми. Предполагах, че той ще ми създава неприятности, знаех, че в момента прави точно това, но не ми беше ясно какво точно е измислил.

Приближих се до чантата и я преобърнах. На килима се разпиляха пачки. Вдигнах една и я преброих — десет двайсетдоларови банкноти. Пачките бяха много.

— Двайсет хиляди долара — небрежно каза той и дръпна от цигарата си.

Изправих се.

— Е и какво?

— Всичките са за вас.

— Не ги искам.

— Заедно с парите ще получите и жена ми.

Замълчах. Марша ме бе предупредила за тактиката му.

„Прилича на котка — казваше тя — или по-точно на проклет стар котарак. Ще се опита да си поиграе с теб като с мишка.“

— Разбрах, че сте професионален тенисист — рече той. — Никога преди не съм виждал хора с подобна професия.

— Да не би да намеквате, че вашите детективи не са ви дали снимката ми?

— О, разбира се — размаха той небрежно цигарето си. — Получих дори филмче, заснето в мотел „Бейсайд“ със скрита зад огледалото камера. Но навярно ще се съгласите, че снимките не създават вярна представа.

— Щом казвате…

Марша ме предупреждаваше:

„Непрекъснато променя тактиката си, така принуждава враговете си да се отбраняват. Скоро ще те предизвика да го нападнеш, но ударите ти ще попаднат в празно пространство, защото той вече те дебне някъде другаде. Говори колкото е възможно по-малко, Стен. И помни, че те обичам.“

— Поканих ви тук, за да си поговорим по мъжки, мистър Норис — приятна беседа между две цивилизовани човешки същества, едното от които е отмъкнало съпругата на другото.