«Очите на дракона»

Някога, в едно кралство наречено Делейн, имало крал с двама сина. Делейн било много старо кралство и познавало стотици крале, може би дори хиляди — когато мине достатъчно дълго време, историците не могат да си спомнят всичко. Роланд Добрия не бил нито най-добрият, нито най-лошият крал, властвал някога над тези земи. Той много усърдно се стараел да не причини на никого голямо зло и обикновено успявал. Много усърдно се стараел да върши велики дела, но за жалост с това не се справял така добре. Резултатът бил страшно посредствен крал и той се че някой ще го помни дълго след като умре. А му вече можела да настъпи по всяко време, защото бил стар и имал слабо сърце. Възможно било да му остават година или две, три. Хората, които го познавали и виждали по приемите посивялото му лице и треперещите му ръце, се съгласявали, че най-много до пет години на големия площад в подножието на Иглата ще бъде коронясан нов крал… и то годините ще са пет само с божията милост. Така че всички в кралството, от най-богатия барон и най-контешки облечения придворен до най-бедния крепостник и окъсаната му жена, мислели и говорели за Чакащия, по-големия син на Роланд, Питър.

А един човек кроял планове и замислял нещо друго: да осигури на негово място да бъде коронясан за крал син на Роланд, Томас. Този човек бил Флаг, кралският магьосник.