«Ято купидони»

Чувствам се, сякаш ни трябва камера за декомпресия между тази и предходната истории1. Придвижваме се от почти най-мрачното ми творение като автор, до почти най-лековатото. Получих доста учтиви откази за този разказ. Редакторите го харесваха, но не достатъчно, за да го купят. Един редактор в едно от най-платежоспособните списания тогава, ми каза истината: тъй като публикуваха само по една художествена творба в броевете си, името ми не бе достатъчно известно, за да помогне на продажбите им. Но иначе обожаваше историята. Когато се издигнах до достатъчно авторитетно име, не й изпратих отново разказа за нов опит. Първо — бях прекалено заета с романи, за да се сетя за това. Второ — злопаметна съм. Разказът е същият, единственото, което се е променило е, че вече съм известна. Рядко давам втори шанс.

Вървях по „Маркет Стрийт“ в обедната си почивка и ми се искаше днес да не носех обувки с високи токчета или пък пола. Чорапогащникът изобщо не бе достатъчна защита срещу ледения зимен въздух. Бях се замислила, когато ги видях. Те се носеха около уличната лампа на ъгъла като гигантски нощни пеперуди, привлечени от студената електрическа светлина. Половин дузина малки, голи деца, с криле като от захарен памук и къдрави букли, предимно руси. Освен това бяха деликатно безполови, гладки като кукли Барби.

Купидони. Мамка му. Само това ми трябваше. Огледах се за врата, магазин, каквото и да било, където можех да потърся убежище. Тухлената сграда се простираше гладка и без врати. Имаше малък магазин на отсрещната страна на улицата, но никога нямаше да се добера до там, прекалено отрито беше, нямаше никакво прикритие. Започнах да вървя странично, обратно назад по улицата. С една ръка следвах стената, за да не се препъна. Ако успеех да се добера до ъгъла, вероятно можех да побягна от тях.

Ала бе прекалено късно, забелязаха ме. Едно от пълничките розови същества опъна мъничкия си златен лък и започна да търси стрела в колчана си. Блестящите му малки очички не ме изпускаха от поглед. Не бях достатъчно близо, за да видя очите му, но знаех какъв цвят са. Всички купидони имат небесносини очи, като великденски яйца или бебешки одеялца.