«Усмихнатият труп»

На Риция Майнхарт, моята агентка: красива, умна, самоуверена и честна. Какво повече би могъл да иска един писател?

Както винаги — на съпруга ми Гари, по когото все още въздишам и след близо девет години. На Джинджър Бюкенън, нашият редактор, която от самото начало повярва в нас двете с Анита. На Каролайн Коги, нашата британска редакторка, която преведе мен и Анита през океана. На Марсия Уулси, която прочете първия разказ за Анита и го обяви за добър. (Марсия, моля те да се свържеш с издателите ми, умирам от желание да си побъбрим.) На Ричард А. Кнаак, добър приятел и почетен алтернативен историк. Най-сетне ще прочетеш и остатъка от книгата. На Джени Лий Симнър, Марела Сандс и Робърт К. Шийф, които се погрижиха за тази книга, ценна сама по себе си. Късмет в Аризона, Джени! Ще ни липсваш. На Дебора Милитело, задето ме държа за ръката, когато имах нужда. На М.С.Съмнър, съсед и приятел. Алтернативните историци1 завинаги! Благодаря на всички, които присъстваха на четенията ми на Уиндикон и Кеприкон2.

Къщата на Харолд Гейнър се намираше в средата на пищна зелена морава и бе обградена от изящно разклонени дървета. Сградата блестеше под яркото августовско слънце. Бърт Вон, шефът ми, паркира колата на ситния чакъл на алеята. Камъчетата бяха толкова бели, че приличаха на ръчно натрошена каменна сол. Невидими за гостите, наблизо тихичко бръмчаха и бълбукаха пръскачките. Насред една от най-лошите суши, сполитали Мисури през последните двайсет години, тревата беше абсолютно съвършена. Е, какво пък. Не бях тук, за да си говоря с господин Гейнър за разхищението на вода. Бях дошла да приказваме за вдигане на мъртъвци.

Не възкресяване. Не съм толкова добра. За зомбита става дума. Разпадащи се мъртъвци. Гниещи трупове. Нощта на живите мъртви. Такъв тип зомбита. Макар и не толкова драматични, колкото Холивуд ги представя на екрана. Аз съм съживителка. Това е професия — точно тъй, досущ като търговията.