— И аз не зная — каза старецът и го пусна. — Мисля, че то няма цвят, пък и не мисля, че има значение. Това, което има значение е ще го познаеш ли?
— Да, сър — каза веднага момчето.
Едно бляскаво, трескаво око защипа ума и сърцето на момчето като с кламер.
— Как?
— Ще бъде хубаво — каза Клайв Банинг с абсолютна увереност.
Дядо се усмихна.
— Така — каза той. — Клайви е получил своите указания и от това е станал по-мъдър, а аз по-блажен… или обратното. Искаш ли парче прасковен сладкиш, момче?
— Да, сър!
— Какво правим още тук, тогава? Да ходим да ядем!
Така и направиха.
И Клайв Банинг никога не забрави името, което бе Време, и цвета, който бе никакъв, и образа, който не бе нито грозен, нито красив… а просто хубав. Нито пък му забрави характера, който бе зъл, нито това, което дядо му каза, докато се спущаха надолу, просто подхвърлени думи, които вятърът отнесе: да си имаш пони и да си го яхаш е по-хубаво, отколкото въобще да си нямаш пони, независимо колко променливо може да бъде сърцето му.
Информация за текста© 1989 Стивън Кинг
© 1994 Андрей Жишев, превод от английски
Stephen King
My Pretty Pony, 1989
Сканиране, разпознаване и редакция: maskara, 2008
Издание:
Стивън Кинг. Кошмари и съновидения
ИК „Плеяда“, София, 1994
Художник: Петър Станимиров, 1994
Коректори: Джени Тодорова, Петрана Старчева
Печат: Полипринт, Враца
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9759]
Последна редакция: 2008-12-12 09:00:00
Реклама на сайте
Комментарии к книге «Моето хубаво пони», Стивън Кинг
Всего 0 комментариев