На всички жени в «Бездомни котки — Тулса». Те не са монахини, но са истински светици за котките.
БлагодарностиБлагодарим на нашия невероятен агент Меридит Бернстийн, която ни предложи идеята за вампирското училище.
Огромни благодарности на нашия екип от Сейнт Мартин: Дженифър Уайт, Ан-Мари Толберг, Матю Шиър, Карл и Уилкинс, Бритни Клайнфелтер, Кейти Хершбергер, Талия Рос, Майкъл Сторингс. Невероятно е да работиш с толкова прекрасни хора!
Благодарим на всички фенове на «Училище за вампири»
Благодарим на «Бездомни котки — Тулса» за тяхната подкрепа и чувството им за хумор, както и за всичко, което правят за котките. За да научите повече за тях и или за благотворителност, посететеКристин и аз обожаваме «Бездомни котки Тулса»
(обратно) Първа главаТе грачат! Грачат! Граченето на един глупав гарван не ме остави да мигна цяла нощ. (По-правилно е да се каже цял ден, защото както знаете, при вампирите денят и нощта са обърнати.) Както и да е, изобщо не можах да дремна тази нощ/ден. Но това е най-малкият ми проблем, защото животът може да бъде наистина скапан, когато приятелите ти са ти бесни. А аз без съмнение спечелих титлата за «най-голям гаф, с който да вбесиш приятелите си».
Персефона, голямата кобила, която чувствах като своя, откакто дойдох в «Дома на нощта», доближи муцуната си до мен и ме подуши. Целунах я нежно и продължих да я реша. Това винаги ми помагаше да мисля по-ясно и да се почувствам по-добре. А в момента имах нужда и от двете.
— Така… Досега успявах да избягвам Големия сблъсък цели два дни, но това вече не може да продължава. Знам, че те в момента са в столовата и вечерят, прекарват си весело заедно и изцяло са ми обърнали гръб.
Персефона изпръхтя и продължи да хрупа сено.
— Да, и аз мисля, че постъпиха много гадно. Вярно, че ги излъгах, но нямах друг избор. И да, скрих някои неща от тях, но за тяхно добро. Въздъхнах. Да, тази част със съживяването на Стиви Рей определено беше за тяхно добро. А това за мен и Лорън Блейк… това беше по-скоро за мое добро, все пак. — Персефона обърна едното си ухо към мен, явно слушаше. — Все пак ме съдят прекалено строго.
Персефона отново изпръхтя. Въздъхнах. По дяволите! Повече не можех да ги избягвам.
Потупах кобилата за последно и тръгнах към изхода на конюшнята, като преди това минах да оставя чесалото на мястото му.
Комментарии к книге «Непокорна», Кристин Каст
Всего 0 комментариев