«Белязана»

П. С. Каст, Кристин Каст Белязана

На нашия прекрасен агент — Меридит Бернстийн, която произнесе трите заклинателни думи: вампир завършва училище.

Благодарности

Благодаря на моя чудесен ученик Джон Маслин за помощта при проучването и четенето и съветите относно моите по-ранни версии на книгата. Приносът му е безценен.

Едно голямо «БЛАГОДАРЯ» отправям и към хората от курса «Творческо писане» от 2005–2006 година. Брейнсторминг упражненията наистина ми помогнаха (и бяха много забавни).

Същото така благодаря на невероятната си дъщеря. Кристин, която се погрижи героите ни да звучат като тийнейджъри. Нямаше да се справя без теб. (Това го пиша само защото тя ме принуди.)

Благодаря на майка ми, по-известна като П.С., за това, че е невероятно талантлива авторка и че с нея се работи толкова лесно. (Добре де, това го пиша само защото тя ме принуди.)

П.С. и Кристин благодарят на техния баща/дядо Дик Каст, заради основополагащата му биологическа хипотеза, която заляга в основата на вампирите Дома на нощта. Обичаме те, татко/дядо!

(обратно)Там също е мрачният Дом на нощтаи облаци страшни се стелят върху му.Изправен пред него, подпира Атласс рамене и глава небесата широки,где Нощта и Денят през бронзов пределпресичат и срещат се с поздрав.Из поемата на Хезиод в чест на Никс — древногръцкото въплъщение на нощта.(обратно) Първа глава

Тъкмо си помислих, че този ден не би могъл да стане по-лош, когато забелязах мъртвеца точно до шкафчето си. Кайла беше включила бърборетката на пълни обороти и дори не го забеляза. Поне в началото. Всъщност, сега като се замисля, никой не го забеляза, преди той да проговори, което е още едно доказателство за невероятната ми неспособност да се приспособя.

— Но Зоуи, за Бога, заклевам се, че Хийт не беше чак толкова пиян след мача. Не трябваше да си така рязка с него.

Да, права си — качах аз разсеяно. Закашлях се. Отново. Чувствах се отвратително. Помислих си, че сигурно се разболявам от това, което моят, меко казано, луд учител по биология нарича «тийнейджърска чума». Ако взема, че умра, дали ще имам късмета да пропусна утрешния тест по геометрия? Поне мога да се надявам.

— Зоуи, ти въобще слушаш ли ме? Мисля, че бе изпил четири… най-много шест бири и около три шота. Но въобще не е в това въпросът. Сигурно изобщо нямаше да се стигне дотам, ако твоите тъпи родители не те бяха накарали да се прибираш след края на мача.