«Шестокракото същество»

След дългото ми и самотно блуждаене из безкрайната гъста мъгла, придружено от противно ръмящия венериански дъжд, базовият лагер ми се стори твърде привлекателен. Видимостта беше на не повече от няколко метра, но в това нямаше нищо страшно — на Венера едва ли има какво да видиш.

С изключение на Дикси Евертън.

За да бъда откровен, само заради нея аз се оказах участник в зоологическата експедиция не Евертънови, ръководена от нейния баща, доктор Евертън, от зоопарка за извънземни форми в Ню Елбъкърк. Освен това си платих собствените разходи, понеже докторът не смяташе моето участие в експедицията за необходимо. И нещо, което беше още по-лошо, той беше на мнение, че не ставам за съпруг на неговата дъщеря Дикси. Но по тази тема, ние значително се разминавахме в мненията си.

Така или иначе, на мен ми предстоеше да му докажа, че не съм non compos mentis1, както той си мислеше. И съдейки по късмета, който ме спохождаше досега, шансовете ми да променя неговото мнение спрямо мен не бяха повече от спирането на топенето на сладолед на клечка, попаднал откъм слънчевата страна на Меркурий.

В действителност, аз не исках да участвам в експедицията. Никога не съм уважавал хората, които поставят животни в клетки, за да бъдат наблюдавани от зяпачи. До нашата поява, Венера можеше да се похвали с твърде оскъдна фауна и много бързо два вида от нейните представители бяха унищожени: красивата венерианска бяла чапла, чиито пера отидоха да украсяват дамски шапки — тогава, когато сегашната мода се върна към тази от XIX век и кайтерите, чието месо се оказа невероятно вкусно, си заминаха безвъзвратно в чиниите на гастрономите.

След като Дикси ме чу, че се завръщам в лагера, подаде прелестната си главица от палатката си и ми се усмихна. Веднага усетих, че забележимо ми олеква.

— Откри ли нещо, Род? — попита ме тя.

— Само това нещо — отвърнах. — Ще влезе ли в употреба? — отворих кутията застлана с мъх, в която се намираше единственото животно, което бях успял да хвана, ако разбира се то можеше да се нарече животно.

Притежаваше хриле като на риба, осем крака, гребен като на петел, само че по-голям и синя козина.

Дикси го огледа.