«Практически ефект»

На петъчната тайфа, на Керъл и Нора и на любовниците от другите светове…

Лекцията беше ужасно скучна.

Надутият сивокос директор на Сахарския Технологичен Институт кръстосваше пред катедрата на потъналата в мрак аудитория, вперил замислен поглед в тавана и скръстил ръце на гърба, опявайки монотонно за неща, които очевидно съвсем не бяха от неговата компетентност.

Така поне смяташе Денис Нюел, който се измъчваше в оковите на принудителното мълчание, седнал на един от последните редове.

Навремето Марсел Фластер е бил един от блестящите умове на модерната физика. Но това трябва да е било много отдавна; далеч преди който и да е от присъстващите тук по-млади учени да е мечтаел за научна кариера. Денис се питаше коя е причината един, някога брилянтен изследовател да се превърне в толкова досаден и неприятен бюрократ. Дори се закле, че по-скоро би скочил от върха на планината Фейнман, отколкото да позволи същата участ да сполети и него.

А импозантният глас продължаваше да нарежда:

— И така, стигнахме до неоспоримия факт, че с помощта на зеватрона съвсем скоро ще можем да пътешестваме из паралелните реалности, заобикаляйки доскоро непреодолимите бариери на пространството и времето…

Денис се опита за пореден път да стисне с невидим юмрук гърчещото се вътре в него лигаво тяло на махмурлука. Все още не можеше да разбере каква бе тая неистова сила, която го вдигна от леглото в понеделник сутринта и го докара тук, в аудиторията да слуша плесенясалите разсъждения на Марсел Фластер относно зеватроните. Но докато се бореше със себе си, изгуби равновесие, клепачите му се склопиха и тялото му се люшна встрани.

— Денис! — сръга го болезнено в ребрата Габриела Версаджо. — Бъди така добър да се изправиш и да слушаш внимателно!

Той се надигна припряно и премигна с лепкавите си клепачи. Сега вече си спомни коя бе силата.