Чук-чук!
Винаги спя леко. Седнах и облякох ризата си. Сгънах одеалото и заедно с възглавницата го пъхнах зад кушетката. Клиентите не трябва да знаят, че живея в офиса.
Чук-чук!
— Частният детектив по свръхестественото ли е?
Скрих бутилката с уиски в чекмеджето на масата и отворих вратата, като държах в ръката си подвижния телефон, за да създам впечатление, че работя.
— С какво мога да помогна?
— Вие ли сте Джек Валон, частен детектив по свръхестествени явления?
Посетителката имаше неопределената възраст между трийсет и петдесет години, която прави меки мъжете, а жените по-пикантни — особено тези, които имат вкус и чувство за класа. В нея като че ли и едното и другото бе в изобилие.
— Вилон, а не Валон — поправих я аз. — И…
— Каква е разликата? — промъкна се тя край мен в офиса, без да дочака покана и не скри чувството си на отвращение. — Вие, какво, нямате ли връзка?
— Разбира се, че имам. Но не я слагам в осем сутрин.
— Тогава сложете я и да тръгваме. Вече е почти девет.
— А вие…?
— Аз съм клиент, който плаща. И да не си губим времето за глупости — заяви тя и извади от чантичката си кутия „Кемъл“. — Казвам се Едит Пранг и съм директор на Ню-Орлеанския музей за изкуство и древности. И мога да платя по сметка дори повече, ако побързате.
— Тук не се пуши, госпожо Пранг.
— Госпожица, ала имаме твърде малко време — отряза тя, пускайки дим в лицето ми. — Полицията вече е там.
— Вече — къде?
— Там, където отиваме.
Тя щракна чантичката си и мълчаливо се отправи към вратата, но преди това ми връчи две причини, за да я последвам. На всяка от тях беше отпечатан портрета на президент, който рядко ми се удаваше да държа в ръцете си.
— А сега, когато вече съм зает с вашия въпрос — казах, докато сгъвах банкнотите и излизах след нея на „Бърбън стрийт“, може би ще ме запознаете в какво се състои работата?
— По пътя — подхвърли тя, отключвайки с кодовия си ключ изящно БМВ. Модел 740. Виждал съм го по списанията. Седалките бяха тапицирани с маслено проблясваща кожа, арматурното табло беше от кестен, с вграден дисплей на системата GPS
Комментарии к книге «Ангелите на Чарли», Тери Бисон
Всего 0 комментариев