«Дървото на огнените мухи»

Джак Уилямсън е една от живите легенди на фантастиката. Започнал да пише и публикува през 1920 година, скоро той ще завърши своят осемдесет годишен принос в развитието на жанра. От всички писатели от началото на века, той е последният, който продължава да пише научна фантастика и се е превърнал в част от еволюцията на днешната литература. Неговият класически роман „По-тъмно, отколкото си мислиш“ първоначално публикуван в „Непознати светове“ през 1940 година, все още има неотслабващо влияние върху съвременните автори. Романите му „Космическият легион“ и „Хуманоидите“, наред с други по-нови творби се преиздават и се радват на добър търговски успех. Публикуваният тук разказ се появява за пръв път в списание „Ню Ейдж“, което е едно от най-четените през последните години. Този разказ третира срещата на момче с извънземни, пресъздавайки един нов и невероятен свят на чудеса и може би донякъде напомня за добрата традиция на Рей Бредбъри.

Те се бяха върнали да живеят в старата ферма, където се бе родил дядо му. Неговият баща я обичаше, но тъгуваше за приятелите си, които бе оставил в града. Говедата понякога пасяха по безплодните пясъчни хълмове от другата страна на бодливата телена ограда, но там нямаше съседи.

То порасна в старата овощна градина, която дядо му бе засадил под къщата. При мисълта за зрелите плодове, които очакваше да се появят, ябълки, праскови и круши, устата му се изпълваше със слюнка, но когато поглеждаше към дърветата се убеждаваше, че са или мъртви, или загиващи. Те не раждаха плодове.

Останал без приятели, той стоеше с баща си във фермата, а майка му всяка сутрин пътуваше до фабриката за преработка на фъстъци, където работеше. Баща му винаги бе зает с градината, която обработваше между оголените плодни дръвчета. Старата вятърна помпа бе изгубила колелото с лопатките си, но имаше електрическа. Около оградата, встрани от редовете засадени с домати и боб, растяха пъпеши и презрели лози, а царевицата бе достатъчно висока, за да скрие паричните растения.

Майка му се тормозеше от възможността те да причинят неприятности, а веднъж той беше чул да ги нарича марихуана, но баща му бързо я беше накарал да млъкне. Тази дума изглежда не му харесваше, въпреки неясното й значение.