«Силата»

Острието на светлинния меч изсъска във въздуха. Оби-Уан не можеше да види червеното му сияние през превръзката, която притискаше очите му. Той използва Силата, за да разбере кога точно да се наведе.

Обгарящата топлина на светлинния меч на противника премина над главата му и почти го опърли. Във въздуха се носеше мирис като след светкавица.

— Добре! — извика Йода, който стоеше отстрани. — Отпусни се. Позволи на усещанията си да те водят.

Окуражителните думи дадоха смелост на Оби-Уан. Той беше твърде висок и силен за дванайсетте си години и много хора предполагаха, че ще има преимущество в двубоите.

Но мускулната сила и ръстът не означаваха нищо там, където се изискваше ловкост и бързина. Нито пък можеха да имат въздействие върху Силата, която той още не бе овладял напълно.

Оби-Уан внимателно се ослушваше за звука от светлинния меч на противника си, за дишането му, за скърцането на обувките по пода. Тези звуци отекваха ясно в малката, но с висок таван, камера.

По пода бяха разхвърляни камъни — още една трудност на упражнението. Той трябваше да използва Силата, за да усети и тях. Върху такава неравна повърхност беше лесно да загубиш равновесие!

Застанал зад Оби-Уан, Йода го предупреди.

— Не сваляй гарда!

Момчето покорно вдигна оръжието си и се претърколи надясно, а острието на съперника му се удари в пода. Той направи малък скок назад, прескачайки струпаните камъни. Оби-Уан чу напева на светлинния меч на противника си, когато той направи прибързан удар, предизвикан от раздразнение и умора. Чудесно!

Пот се стичаше под превръзката и очите му се овлажниха. Оби-Уан парира дразненето. Той си представи, че е истински рицар джедай, повел битка с космически пират… тогорянец със зъби, дълги колкото пръстите на Оби-Уан. В съзнанието си Оби-Уан видя въоръженото същество да се взира в него с очи, които бяха чисто и просто зелени резки. Ноктите му без усилие можеха да разкъсат всяко човешко същество.

Този образ го изпълни с енергия, помогна му да загърби страховете си. Само след миг всяка частица от тялото му бе готова да приеме Силата. Тя преминаваше през него, давайки му ловкостта и бързината, от които се нуждаеше.