«Матрьошки»

Към мен се доближаваше нисък мъж с малки, треперещи ръце. Той се спря и помълча сковано около минута, сякаш не знаеше наизуст какъв е следващият ред на някакъв сценарий. Аз от своя страна, никога не си позволявам да говоря глупости в три и половина часа на разсъмване.

— Странно е — проговори дребосъкът накрая. — Сънувах заедно с вас.

— Не ме дразнете — възразих и запалих цигара.

— Зная, че това изморява — настоя човечецът и отново потъна в мрачно мълчание.

— Правя го за пари — улавях в този момент мислите на жена, която се бе облакътила на балкон от следващата сграда.

— Мога да ви финансирам, ще ви осигуря каквото и да поискате — каза мъжът. — Парите нямат значение за мен, мога да изразходя каквато и да е сума. Ако материалът е с добро качество, те ще платят всякаква поискана.

Коментарът му съдържаше тежко бреме — мъжът искаше и се нуждаеше сам да открия кой е, но аз не бях в състояние да го прочета.

Момичето от балкона ни погледна за момент. Едва ли имаше и двайсет години, беше руса, изящна, с леко азиатска извивка на очите си, които вероятно бяха зелени. Чета мисли, но нямам телескопично зрение. А и хората не мислят непрекъснато за цвета на очите си.

— Как ще ме използвате? Имате ли нещо на въоръжение или ще импровизирате?

— Покривам всички възможности — отвърна мъжът, който изглежда не ме слушаше, а единствено чуваше собствената си реч, която беше подготвил. — Никога не се знае някой къде може да се натика. Във всеки случай плащат добре.

— Нека да бъде така, но нея също я искам — рекох, показвайки към момичето на балкона.

— Защо? — попита той без да я погледне.

— Има талант, който ме допълва — излъгах. — Не мога да действам без нея.

— Свети Росарио! — възкликна мъжът. — Ще бъдем цяла тълпа и защо? Току-що я откри.

— Само трима — поправих го аз.

— А тя знае ли го?

— Не, тоест да; вече го знае.

— В какво се състои нейния талант?

— Блокира полето. Никой не би могъл да ме улови в радиус от дванайсет до петнайсет метра, нито да ме неутрализира.

— Вие сте обикновен телепат и може би няма да ми послужите. Имам на разположение хиляди като вас.

Намокрих дистанционно цигарата му и отвърнах с лош тон:

— Вие би трябвало да го знаете. Ще ме наемете ли или не? Казахте, че сте сънували заедно с мен.

— Да. Склонен съм да го направя. Десет хиляди звучи ли добре?