«Ах, тази Алиса!»

Той не съответствува на клишираната ни представа за шведите. Не е висок и по южняшки е пъргав, засмян, общителен. Трудно ще определиш и възрастта му — роден е през 1941 год. в Стокхолм, — защото прилича на дружелюбно момче, което веднага, с усмивка се отправя към теб да се запознаете и да ти предложи да изпиете заедно по глътчица. На международните конгреси по фантастика всички го познават и като че ли всички го обичат. Затова и с такова радушие го избрахме на последния конгрес на Международната асоциация на фантастите-професионалисти — УРЛД-СФ за неин председател.

А той сякаш е роден професионалист. На единайсет години е, когато Шведското радио излъчва първия му фантастичен разказ. Но талантът му е разностранен, дейността му и до днес си остава впечатляващо многопосочна. През шейсетте години се подвизава като певец и композитор, а едновременно с това е продуцент на научнофантастични филми за телевизията и носи отговорността за цяла серия такива популярни в Швеция филми. От 1972 год. насам започва да издава всяка година по една антология за фантастика под общото заглавие „Това се случи утре“, както и двумесечното списание „Жул Верн — дайджест“, което е вече едно от най-старите списания за научна фантастика в света. Все така „между другото“ ръководи издателство „Делта“, което се е специализирало за фантастична литература, и продължава от време на време да композира песни за естрадни състави, като световноизвестните АББА.

С научната фантастика се занимава и теоретично. Издал е няколко книги, от които по-забележителните са „Научната фантастика — какво представлява тя?“ — 1970 год., „Библиография на фантастиката и научната фантастика“ — 1974 год., и особено привлекателната „Илюстрована история на научната фантастика“ — 1978 год.

Най-популярните му художествени произведения са „Не е време за герои“ — 1972 год., „Бернхард Завоевателят“ — 1973 год., „Ах, тази Алиса“ — 1974 год., „Блусът на Кинг Конг“ — 1974 год., „Градът-затвор“ — 1978 год., „Момичето от прозореца на края на света“ — 1980 год. и „Грохот“ — 1982 год. Те са преведени на много езици, като преводите на английски извършва самият Лундвал.