„Човечеството е безсмъртно. Даже ако
някога, след много хиляди години…даже ако си
представим най-лошото, всепобеждаващият ум ще се
възроди, както феникс от пепелта.“
На височина около 4 мили огромният звездолет увисна над един от градовете. Долу всичко носеше следите на космическото опустошение. Бавно спускайки се с енергетическата гондолосфера, Инеш забеляза, че зданията вече започваха да се разпадат от времето.
— Никакви следи от военни действия! Никакви следи… — периодично повтаряше безплътният механически глас.
Когато достигна повърхността, той изключи полето на своята гондола и погледна към буренясалата, обкръжена с голи стени, площадка. Няколко скелета лежаха във високата трева пред сграда с обтекаеми стремителни линии. Това бяха скелети на дълги двуръки и двукраки същества; черепът на всяко се държеше на горния край на тънък гръбначен стълб. Всички кости явно принадлежаха на възрастен индивид и изглеждаха прекрасно запазени, но когато Инеш се наведе и ритна един от тях, всичко се разсипа на прах. Като се изправи, той видя Йоал, който се приземи наблизо. След като историкът излезе от своята енергосфера, Инеш го попита:
— Според вас струва ли си да изпробваме нашия метод за съживяване?
Йоал отвърна угрижено:
— Аз разпитах всички, които вече се бяха спуснали тук от звездолета. Има нещо особено. На тази планета не са останали никакви живи същества, не са останали даже насекоми. Преди да започнем каквато и да е колонизация, ние сме длъжни да изясним какво е станало тука.
Инеш замълча. Подухна слаб вятър, зашумяха листата на горичката недалеч от тях. Инеш погледна към дърветата. Йоал кимна.
— Да, растителността не е пострадала, нали растенията, като правило реагират по съвсем друг начин отколкото активните форми на живот.
Разговорът им беше прекъснат от глас, прозвучал от приемника на Йоал:
— Някъде към центъра на града е намерен музей. На покрива му е поставен червен маяк.
— Аз ще дойда с вас, Йоал — каза Инеш — Там е възможно да са запазени скелети на животни и разумни същества на различни степени от еволюцията. Обаче вие не ми отговорихте. Смятате ли да съживявате тези същества?
Комментарии к книге «Чудовището», Алфред Ван Вогт
Всего 0 комментариев