«Завръщането на императора»

На Норман Спинрад

(активен хипар и комунистически симпатизант),

който ни помогна да навлезем в този дракх,

и

на Денис Фоли

(пенсионирана зелена барета),

който ни помогна да не се увличаме прекалено

Заглавията на първа, втора и трета книга са официалните титли, които Август е получил от Римския сенат: Принцепс — пръв, Император — военен главнокомандващ, Патер патрие — Баща на отечеството.

Заглавието на книга четвърта: „Осъдените на смърт те поздравяват“ е известното обръщение, с което гладиаторите отдавали почести на своя император, преди да започнат кървавите си сражения на арената.

АК и КрБ

Корабът беше огромен. Имаше форма на десетостен и всяка от стените му беше почти един квадратен километър.

На борда имаше един-единствен човек. Стоеше неподвижно, потопен в прозрачна капсула, поставена в центъра на един от отсеците. Очите му се отвориха. Сини. Безизразни като на новородено. Известно време нищо не се случи.

После някаква клапа се задейства и течността от капсулата бе източена. Полупрозрачният капак се плъзна настрани. Мъжът се изправи и пристъпи на палубата. Движеше се бавно и предпазливо, като инвалид, който се опитва да проходи отново, след като дълго време е бил прикован на легло. Палубата беше приятно топла.

Приседна. Измина миг или час, или ден, преди да прозвучи гласът; идваше отвсякъде.

— В съседната зала има храна и напитки.

Мъжът покорно се изправи. Залитна, после възвърна равновесието си. На ниска поставка до капсулата имаше син комбинезон. Мъжът му хвърли бегъл поглед, после отиде до стената. Тя беше гладка и равна, с изключение на един кръгъл панел с вдлъбнатина във формата на длан. Докосна го.

Стената се превърна в екран. Но какъв? Видео? Радар? Компютърна симулация?

Отвъд лежеше космос/не-космос. Беше черен и същевременно изпълнен с цветове. Очите го заболяха от гледката. Натисна панела още веднъж и екранът отново се превърна в стена.

Все още гол, тътрузейки нозе, мъжът мина през една от вратите.

Масата беше сервирана за един. Блюдата бяха покрити с похлупаци. Мъжът вдигна единия и загреба с пръсти малко от храната. Сдъвка я, после преглътна. Изражението му си остана непроменено.