«Поглед в бъдещето»

Имперският звезден разрушител „Химера“ се плъзгаше бавно из безкрайното черно пространство на космоса, а абсолютната му самота се нарушаваше единствено от огромния газов гигант Песитин, увиснал далеч под него.

Адмирал Пелаеон стоеше пред предния илюминатор на мостика загледан в мъртвата планета под краката си, когато капитан Ардиф пристъпи към него.

— Рапорт от майор Хач, адмирале — бързо докладва той. — Всички поражения от пиратското нападение са възстановени. Корабът ви отново е в пълна бойна готовност.

— Благодаря, капитане — отвърна върховният командващ, внимателно прикривайки усмивката си.

За трийсетте часа от неуспешната атака срещу „Химера“ Ардиф многократно бе променял мнението си. В началото бе твърдо убеден, че нападението е предвождал генералът от Новата република Гарм Бел Иблис. Впоследствие го осени подозрението, че нападателите са изменници на Империята, после пък — че са някакви бунтовници, докато накрая стигна до становището, че е отговорна неизвестна пиратска банда.

Ардиф бе прекарал последните трийсет часа в размишления над теориите си, като предварителният технически рапорт, че противниковият щурмови кръстосвач е бил тип „Калот“, явно бе повлиял върху тях.

— Нещо ново от патрулите? — попита Пелаеон.

— Нищо не са открили, сър — отвърна Ардиф. — Все още никъде в системата няма помен от движение. Десантната совалка, която изпратихте по вектора на бягство на нападателите, се обади току-що. Не ги е открила.

Адмиралът кимна. Очакванията му се оправдаваха — всеки, който може да си позволи да купи щурмови кръстосван и притежава необходимите умения да го управлява, обикновено знае някой и друг номер за укриването му.

— Длъжни сме да опитаме — каза той. — Наредете да проверят още една система в предела на обхвата на сигнала ни без ретранслация. Ако пак не ги засекат, наредете да се прибират.

— Слушам, сър — тихо отвърна капитанът на „Химера“.

Без да се обръща, върховният командващ долови колебанието му.

— Въпрос ли имате, капитане? — подканящо попита той.

— Става дума за комуникационното затъмнение, сър — отговори Ардиф. — Не ми се нрави да сме изолирани по този начин. Все едно съм глух и сляп. Честно казано, това ме изнервя.