«Последната заповед»

Имперският звезден разрушител „Химера“ се носеше устремено през чернотата на дълбокия космос, насочил могъщата си стреловидна форма към бледата звезда на отдалечената на три хиляди светлинни години система. Беше готов за война.

— Всички системи са в изправност, адмирале — докладва свързочникът от мястото си вляво от мостика. — Последната проверка на бойната група започна.

— Много добре, лейтенант — кимна върховният адмирал Траун. — Уведомете ме веднага щом приключи. Капитан Пелаеон?

— Слушам, сър — обади се Пелаеон и предпазливо плъзна поглед по лицето на адмирала.

Търсеше някаква следа от напрежението, което Траун би трябвало да изпитва. Той самият беше доста нервен. Все пак тази операция не беше пореден тактически удар срещу бунтовниците, малък набег за снабдяване с провизии, нито дори внимателно подготвена, но ясно разбираема светкавична атака срещу незначителна планетарна база. След почти месец трескава подготовка започваше сразяващата кампания на Траун за окончателния триумф на Империята. Но и да изпитваше някакво напрежение, върховният адмирал успешно го криеше дълбоко в себе си.

— Започнете отброяването — заповяда той спокойно.

— Тъй вярно, сър — Пелаеон се обърна към холоямката на мостика на „Химера“. Холосите бяха с размер една четвърт от реалното изображение. — Господа, ето времето за започване. „Войнствен“: три минути.

— Прието, „Химера“ — кимна капитан Абан. Уставната му военна стойка не прикриваше нетърпението да се впусне в битка с бунтовниците. — Успешен лов.

Холограмата потрепери и изчезна. „Войнствен“ беше спуснал защитните си полета, които прекъсваха дългообхватните честоти за връзка. Пелаеон се обърна към следващата фигура:

— „Безмилостен“: четири минути и петдесет секунди.

— Прието! — отвърна капитан Дория, обхвана с дясната си ръка левия юмрук в древен миршафски жест на победа и също изчезна.

Пелаеон погледна към електронния бележник и продължи:

— „Съдник“: шест минути.

— Готови сме, „Химера“ — отвърна капитан Брандей.

Гласът му звучеше нормално, но нещо в излъчването му не беше, както трябва…

Пелаеон го изгледа намръщено. Малката холограма не показваше образа отблизо, но въпреки това изражението на Брандей се четеше лесно — изражение на човек, който жадува за кръв.