«Вълшебните обувки»

Всичко започна от една дреболия. Петя си обуваше обувката и мама забеляза, че подметката се е скъсала: от кръглата като медна монета дупка надзърташе подложката. Също такъв „петак“, само че малко по-голям, имаше и на другата обувка. Петя отдавна беше забелязал, че десните обувки, кой знае защо, се късат по-бързо от левите. Ето защо това откритие съвсем не го удиви.

Затова пък мама едва не се задъха от учудване.

— Помислете само, Иван Иванович — по липса на други слушатели тя се обърна към случайно влезлия в кухнята гост на съседите, пристигнал от някакъв далечен град, — това момче просто съсипва обущата. Тези обувки купих преди месец. Виждали ли сте някога такова момче?

Иван Иванович постави на кухненската маса чайника, който държеше в ръка, и внимателно огледа Петя.

— Момче като всички момчета — каза сдържано той. — Обикновено момче.

— Обикновено! — плесна с ръце майката на Петя. — Та къде сте виждали такива момчета? Само едни ядове с него! Не се свърта със здрави обуща.

— Аз също бях такъв — каза примирително Иван Иванович. Той взе чайника и го постави под чешмата. — И, както виждате, даже професор станах… Той е просто много подвижен.

— Но обувките се правят за нормални деца — възрази майката на Петя. — Нали няма специални обуща за такива живаци.

— И жалко — сериозно каза Иван Иванович. — Напразно не се произвеждат такива обуща. Нали има специални спортни обувки, например за футболистите, и никой не ги обвинява, че тичат много. И за момчетата е също така естествено да тичат, затова и на тях трябва да се дадат специални обуща.

Майката поклати недоверчиво глава:

— Бих искала да видя такива обувки, чиито подметки той да не скъса за месец. Това ще бъде някакво чудо.

Петя обидено смръкна. Наистина нима е виновен, че е подвижно момче? Какво, да не искат да седи с вързани крака? Вместо да разгледа въпроса научно, като професора, мама се кара на Петя за всяка дупка. Та нали той не ги къса нарочно.

Иван Иванович постави чайника на печката и се запъти към вратата. На прага се спря и още веднъж огледа Петя, сякаш нещо преценяваше.