«Нещото, паднало от пространството»

973


1 страница из 9
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Беше четири и трийсет и пет на разсъмване, когато то падна. Много автомобилисти, които в този момент се движеха по автострада N-II, го видяха. Забелязаха наклонената блестяща следа, която се спускаше от небето, за да се скрие зад боровата горичка от другата страна на хълма. „Метеорит!“ — помисли един от тях, натискайки педала на газта. Жената на друг кръстоса пръсти в скута си и тихо си пожела нещо. Когато пада звезда е добре да изкажеш желание.

Но не беше падаща звезда. През остатъка от нощта, всички автомобилисти, минаващи край околностите на седемдесет и деветия километър на автострада N, можеха да забележат бледото сияние зад горичката, където малко преди това бе паднал неизвестния обект. Жителите на близкото селище, на около осем километра от нея, не закъсняха да се сдобият с новината за случката. Зареждайки резервоарите на колите, Пако, нощния дежурен на бензиностанцията, разположена в неговото начало, трябваше да я чуе няколко пъти, а няколко шофьори на камиони бяха спрели, за да я съобщят нарочно и докато пиеха чашка кафе и пушеха по цигара, отново разправяха какво са видели. Пако предаде новината на хлебаря, който приготвяше печивото за деня, а той от своя страна я каза на първите ранобудници, които влязоха в хлебарницата, за да си купят хляб за обяд. Докато те се придвижваха към своите ниви, някои от тях срещнаха пътен полицейски патрул и също я съобщиха. Полицаите взаимно се изгледаха, след това решиха да отидат нататък и да видят какво става.

Да, зад горичката имаше някакъв слаб блясък и първата светлина на зазоряване го караше да избледнява. Двамата полицаи оставиха мотоциклетите си на крайпътното платно и осветявайки пътя си с електрически фенери се отправиха към горичката. Приближавайки се към мястото, откъдето струеше блясъкът, те отбелязаха, че околната температура се покачваше бавно, но осезаемо. Беше естествено: отделяне на топлина вследствие на удара… Когато преминаха през горичката, те стигнаха до леко вдлъбната, обширна поляна. Там се намираше нещото, паднало от пространството.

Двамата мъже спряха. Приличаше на голяма сфера, оголена и полирана като билярдна топка, интензивно светеща като слънчев диск. Повърхността й беше нажежена до бяло.

— Огромна е — отбеляза единият от полицаите.

Комментарии к книге «Нещото, паднало от пространството», Доминго Сантос

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства