«Сънуващи кристали»

1038

Описание

Осемгодишният Хорти бяга от изтерзаното си детство и попада в пътуващ цирк от чудаци: джуджета, хора с хриле, мъже алигатори… Уроди — както ги наричат нормалните хора, дошли да погледат. Момчето скоро ще разбере, че чудатият цирк може да бъде дом — и че то самото не е нормален човек. А отвъд шатрите и клетките го чака чуждият свят, болката (и радостта) на израстването… Чака го трудният път към тайнствения му род — и човечността. Източник: http://www.knigabg.com/?page=book&id=16697



2 страница из 143
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Хорти не отговори. Г-жа Блует, чието малко име беше Тонта, въздъхна и поиска едно уиски със сода. Тя не пушеше и съответно, когато не и достигаха думи, имаше нужда от някакъв заместител на вглъбеното запалване на цигара, с което пушачът си издействаше така необходимата пауза. Тя изпадаше в недостиг на думи толкова рядко, че изразходваше бутилка уиски за цели шест седмици. Тя и Армънд не бяха родители на Хортън. Родителите на Хортън бяха на горния етаж (???), но семейство Блует не знаеха това. На Хортън бе позволено да се обръща към Армънд и Тонта на малко име.

— Бих ли могъл да зная — ледено каза Армънд — преди колко време си придобил този отвратителен навик? Или може би става дума за някакъв експеримент?

Хорти знаеше, че няма да му се размине леко. На лицето на Армънд се мъдреше същата навъсена физиономия, както когато опитваше някое вино и го намираше неочаквано добро.

— Аз не го правя често — каза Хорти и зачака.

— Дано Господ се смили над нас за великодушието, което проявихме, като приютихме тази малка свиня — рече Армънд, като отново се плесна с длани по челото. Хорти си отдъхна. Това поне мина. Армънд го казваше всеки път, когато беше ядосан. Той излезе да забърка на Тонта уискито със сода.

— Защо го направи, Хорти? — Гласът на Тонта звучеше по-нежно единствено защото гласните и струни бяха по-нежно изваяни от тези на съпруга и. Лицето и излъчваше същата неумолима студенина.

— Ами, аз… просто така ми дойде, предполагам. — Хорти остави учебниците и кечърската си ръкавица долу на табуретката.

Тонта извърна лице от него и произведе някакъв нечленоразделен звук, силно напомнящ за повръщане. Армънд се върна в стаята с пееща чаша в ръка. (???)

— Никога през живота си не съм чувал такова нещо — презрително каза той. — Предполагам, че цялото училище знае?

— Сигурно.

— Децата? Също и учителите, без съмнение. Ама разбира се. Някой каза ли ти нещо?

— Само д-р Пел. — Това беше директорът. — Той каза… каза, че могат да…

— По-високо!

Хорти вече бе изпитал това веднъж. Защо, защо трябваше отново да минава през цялата процедура?

— Той каза, че училището може да мине и без г-гадни диваци.

— Мога да си представя как се е чувствал — самодоволно се обади Тонта.

— Ами другите деца? Нещо казаха ли ти?

— Хеки ми донесе малко червеи. А Джими ме нарече Лепкав Език. (Б.пр. Мравоядите имат лепкави и дълги езици.) — А Кей Халоуел се беше разсмяла, но той не спомена това.

Комментарии к книге «Сънуващи кристали», Терзиев

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства