«Гатор»

Нещо скочи в мрака и запляска с мъничките си крачета. Лъдлъм дори не си направи труда да погледне. Без съмнение беше плъх — каналите гъмжаха от тях и — е, ако Лъдлъм бе успял да свикне с невероятната смрад, със сигурност щеше да се справи и с гадните гризачи.

Това бе седемдесет и четвъртата нощ, която прекарваше в дебнене из каналите под Ню Йорк. Носеше жълт дъждобран, гумени ботуши и мощно фенерче — от онези с огромна батерия под дръжката.

На повечето места таванът бе на сантиметри от главата му; в определени точки му се налагаше да се навежда, за да мине. Водата постоянно капеше върху качулката му. Осветяваните от лъча на фенерчето му стени бяха хлъзгави от кондензацията или покрити със слуз. Можеше да чуе тътена на трафика някъде там горе, никога не стихваше, дори късно нощем. Понякога долавяше металическото стържене на завиващото метро. Също и неизменния фон на звука от стичаща се вода; на това място бе дълбока едва няколко сантиметра, но другаде се изливаше в истински потоп, особено след дъжд.

Лъдлъм продължи напред. Придвижваше се бавно; каменният под бе хлъзгав и не му се искаше отново да се озове по лице в мръсотията.

След известно време спря и напрегнато се ослуша. Плъховете продължаваха на шумолят и през решетката на шахтата над него се промъкваше воя на сирена, но както винаги не успя да чуе онова, което искаше да чуе.

Изглежда звярът никога нямаше да се върне.

Двойните врати на спешното се люшнаха напред и парамедиците нахлуха, бутайки носилката пред себе си. От ноемврийската нощ, като призрачното издихание на отдавна изчезнал дракон, ги последва ледено студен дъх.

Денис Джейкъбс, дежурният хирург, забързано се появи при носилката. Лицето на ранения мъж бе мъртвешки бледо — ужасната загуба на кръв го бе накарала да изпадне в шок. Един от парамедиците издърпа чаршафа и показа левия крак на мъжа. Джейкъбс внимателно отстрани купчината марли, покриващи раната.

От бедрото му бяха откъснати поне два килограма месо — огромно пространство плът. Ако мястото бе само на четири или пет сантиметра по-вдясно, щяха да разполагат с прекъсната феморална артерия, и то при положение, че мъжът не изкървеше до смърт още преди да му се притекат на помощ.

— Кой е той? — попита Джейкъбс.