Героят трябва да бъде англичанин. Криминалните истории искат тайнственост. Авторът създава от почитаемите си сънародници убийци и детективи. След това разтваря действието в лондонска мъгла и всички трябва да са доволни.
В един от домовете из покрайнините на голямата метрополия двама разговарят помежду си. Никой не им пречи до самия край на разговора. Този, който заговаря пръв, носи тъмни очила.
— Утре напускам Англия. По твое желание загубих тук две седмици. Две седмици в тази стая, старче.
— Къщата е хубава.
— Имах си хас, срещу осем хиляди лири!
— Значи напускаш Англия?
— Да. Ще ме изпратиш ли на летището? Пет години не си стъпвал тук, а през тези две седмици идваш всеки ден. Стаята е приятна, прав ли съм, старче? Но аз не бих прекарал в нея и ден, та ако ще да е за нейно величество. Докато на теб посветих две седмици. За какъв дявол?
— Преди две седмици в тази стая…
— Знам.
— … беше убит човек.
— Ти си луд! Аз съм сляп и не видях нищо, когато този проклет висящ канделабър1 се стовари отгоре му. Беше нещастен случай. Ти и останалите, които бяха на приема, видяхте как стана. А аз не видях.
— Кой покани Джеймс Патън на приема?
— Какво те засяга?! Да не си ченге? Инспекторът вече беше тук и следствието приключи.
— И все пак, кой покани Патън?
— Жена ми.
— Имаш очарователна жена, Грабле.
— Остави я на мира.
— Сега е при майка си, кога ще се върне?
— Не е твоя работа.
— Отдавна ли се познаваха?
— Слушай, старче…
— Не искаш да говорим. Тогава си тръгвам.
— Остани.
— Искаш да ми разкажеш нещо ли? Може би за работата си?
— Все едно, ти нищо не разбираш от нея. Както аз от убийства. Аз изучавам кристалите, мисля само за тях. Да ти разкажа ли за кристалите?
— Давай.
— Ами… те са архитектурата на природата. Кристалите на солите или металите са направени от малки частици. Да вземем например кварцовия кристал. Виждал ли си, старче, птици в небето?
— Виждал съм, Грабле.
— Виждал ли си ги как кръжат?
— Да.
— Кръжат безредно, като при газовете. Там атомите бягат един от друг. А през есента птиците отлитат от Англия. Подредени една до друга, всички заедно прелитат Канала — това е картината при течностите. Понякога обаче птиците като че ли застиват в небето, без да се движат…
— Да, само едва забележимо махат с крила.
Комментарии к книге «Убийство с атоми», Вильгельм Дихтер
Всего 0 комментариев